Гласуването има особено значение за Украйна, която от началото на пълномащабното руско нахлуване през февруари 2022 г. настоява за международно разследване на нарушенията, защита на цивилното население и търсене на отговорност от виновните за престъпления, извършени по време на войната
„Със 162 гласа от 192 страни-членки на Общото събрание на ООН Украйна беше избрана за член на Съвета по правата на човека на ООН. Огромен успех за героичните украинци, звучен шамар за Русия“, написа бившият български посланик в световната организация дипломатът Стефан Тафров в социалните мрежи.
От сайта на ООН става ясно, че Украйна е сред избраните държави, които ще участват в работата на Съвета по правата на човека през периода 2027–2029 г. Изборът се проведе в Общото събрание на световната организация, където държавите членки гласуват тайно за попълване на състава на един от основните органи на ООН, отговарящи за защитата и насърчаването на човешките права.
Резултатът е значителен дипломатически успех за Киев на фона на продължаващата руска война срещу Украйна и международните обвинения за тежки нарушения на човешките права и международното хуманитарно право. Членството осигурява на украинската държава допълнителна международна трибуна, от която да поставя въпросите за последиците от войната, съдбата на цивилното население, отвеждането на украински деца в Русия, отношението към военнопленниците и търсенето на отговорност за предполагаеми престъпления.
Съветът на ООН по правата на човека има 47 държави членки, избирани от Общото събрание с тайно гласуване. Мандатът им е тригодишен, а местата се разпределят между петте регионални групи на ООН, за да бъде осигурено географско представителство.
Украйна се състезаваше за едно от двете места, предназначени за държави от Източна Европа. Заедно с нея беше избрана и Молдова, която също ще участва в работата на Съвета през следващите три години.
162 гласа – подкрепа за украинската дипломация
Получените 162 гласа представляват силен резултат за украинската кандидатура. Те показват, че Киев е успял да мобилизира широка подкрепа сред държавите членки на ООН в момент, когато войната продължава да бъде един от най-големите международни проблеми.
Гласуването има особено значение за Украйна, която от началото на пълномащабното руско нахлуване през февруари 2022 г. настоява за международно разследване на нарушенията, защита на цивилното население и търсене на отговорност от виновните за престъпления, извършени по време на войната.
Киев многократно е поставял пред международните институции въпросите за нападенията срещу жилищни райони, разрушаването на критична инфраструктура, депортирането и принудителното преместване на украински деца, както и за отношението към военнопленниците и задържаните цивилни.
Членството в Съвета ще даде възможност на Украйна да участва пряко в обсъжданията по тези теми, да подкрепя инициативи за разследване и документиране на нарушенията и да настоява за по-активни международни действия в защита на пострадалите.
Съветът разполага с различни механизми за наблюдение и разследване на нарушенията на човешките права. Той може да приема резолюции, да създава разследващи механизми и да възлага работа на независими експерти. Органът обаче не е съд и не може сам да постановява наказателни присъди срещу конкретни лица.
Дипломатически удар за Москва
Изборът на Украйна придобива допълнителна политическа тежест заради противопоставянето между Киев и Москва в рамките на международните институции. Русия се стреми да оспорва обвиненията срещу нея и да ограничава международната си изолация, докато Украйна настоява за осъждане на агресията и за международна отчетност за последиците от войната.
В този контекст високата подкрепа за украинската кандидатура е неблагоприятен сигнал за руската дипломация. Киев получава място в орган, чиято работа е пряко свързана с въпросите за защитата на човешките права, международните стандарти и отговорността за нарушенията.
Определението на Стефан Тафров за „звучен шамар“ за Русия отразява именно това символично значение на резултата. Украйна, която вече повече от четири години се защитава от пълномащабната руска военна агресия, ще участва в работата на международния орган, призван да следи за спазването на човешките права.
Изборът обаче не означава автоматично налагане на нови санкции срещу Москва, нито гарантира непосредствена промяна във военната обстановка. Значението му е преди всичко дипломатическо и институционално: Украйна ще има възможност да участва в определянето на дневния ред и в международните дискусии за човешките права през следващите три години.
Какво предстои
Новият мандат на Украйна започва на 1 януари 2027 г. и продължава до края на 2029 г. През този период страната ще участва в работата на Съвета заедно с останалите 46 държави членки.
За Киев това е възможност да продължи да поставя пред международната общност въпросите за нарушенията, свързани с войната, защитата на цивилните и съдбата на украинските граждани, засегнати от руската агресия.
Изборът със 162 гласа е важен дипломатически успех за Украйна. Той показва, че въпреки продължаващата война Киев запазва способността си да печели международна подкрепа и да участва активно в работата на ключови институции на ООН.
За Русия резултатът представлява политически неблагоприятен сигнал в сфера, в която международната репутация, защитата на човешките права и въпросът за отговорността за нарушенията остават сред основните теми на глобалния дебат.
faktor.bg
Още от Свят
WSJ: Иран укрепва стратегически обекти и мобилизира съюзници за мащабни военни действия
САЩ също се подготвят за възможно възобновяване на бойните действия. Трета ударна група начело със самолетоносач и експедиционно подразделение на морската пехота се насочват към Близкия изток.
Сенатори от двете партии: Тръмп да се откаже от руския дизел, това е предателство към Украйна
„Споразумението с Путин няма да постигне справедливите цели и няма да донесе полза на американците“, заявяват законодателите.
Тръмп си вярва: Русия ще достави дизелово гориво на световните пазари, а не за САЩ
Количеството представлява значително под 1 на сто от световното потребление, което надхвърля 28 млн. барела дневно, по данни на Международната агенция за енергията