Евлоги Станчев

На 27 февруари, се навършиха точно десет години от убийството на Борис Немцов (1959–2015) – последният истински руски опозиционер.

Немцов поддържаше активен обществен и политически живот. През цялата си кариера той инвестираше огромна енергия за каузата Русия да се доближи до идеалите на европейската либерална демокрация. От днешна гледна точка това изглежда съвършена илюзия, но хора като него отдадоха живота си в преследване на тази мечтана идея. Реформаторското мислене на Немцов не просто изпреварва времето си и е нетипично за страната си – неговите политики като губернатор на Нижегородска област са признати от тогавашния британски министър-председател Маргарет Тачър. В продължение на повече от година, от 1997 до 1998 г., той е първи зам.-председател на руското правителство.

През 1998 г., заедно с няколко свои съмишленици със сходни реформаторски възгледи, Немцов създава т.нар. Съюз на десните сили, който печели близо 6 млн. гласа на парламентарните избори през декември 1999 г. През 2008 г. Немцов е съучредител (заедно с Гари Каспаров) на Обединеното демократическо движение „Солидарност“, където участва до 2010 г. През същата година става съпредседател на Партията на народната свобода (ПАРНАС), която през 2012 г. се обединява с Републиканската партия на Русия в РПР–ПАРНАС, представляваща една от най-влиятелните опозиционни платформи в страната. Немцов членува в тази партия до края на живота си, а самата РПР–ПАРНАС е забранена от режима на путин през 2023 г.

Борис Немцов беше 

от онази рядка порода руснаци, които не се страхуват да погледнат злото в очите

и да кажат на висок глас ужасяващата истина за съвременна Русия. Немцов назоваваше и критикуваше безупречно това зло и плати за това най-високата цена. Още от самата поява на путин в руския политически живот Немцов е яростен противник на всички негови политики, предупреждавайки руската общественост, че те ще бъдат пагубни за гражданските свободи в страната. Немцов се противопоставяше на путин и обкръжението му не само заради очевидно нарастващия авторитаризъм и започналата през 2014 г. война срещу Украйна – опозиционерът даваше публичност на умопомрачителните нива на корупция на руското правителство. В доклад от май 2013 г. Немцов оповестява, че от средствата, отпуснати за предстоящата през следващата година зимна олимпиада в Сочи, путиновата администрация е откраднала около 30 млн. долара. След убийството на Немцов

такива смели и едновременно искрени в своите идеи и намерения руснаци на практика вече няма

Режимът на путин ги пречупи, затвори, прогони, изби. Или просто ги изплаши. Докато Съветският съюз се самоопределя като „диктатура на пролетариата“, с основание може да се каже, че днешна путинова русия е установила диктатура на страха.

55-годишният Немцов е разстрелян малко преди полунощ на 27 февруари 2015 г., докато се разхожда по Големия Москворецки мост, точно срещу Беклемишевската кула на Московския кремъл. Въпреки че официалният поръчител на убийството и до днес остава неясен (като действителни убийци са съдени петима чеченци), едва ли има разумен човек, който се съмнява в участието на руските власти. Убийството на опозиционера се случва изцяло в контекста на неговата активна антивоенна публична дейност във връзка с руската война срещу Украйна.

Още от началото на Евромайдана в Киив през есента на 2013 г. Немцов заявява своята подкрепа за протестиращите и за европейския път на развитие на Украйна, а впоследствие е

яростен противник на незаконната анексия на Кримския полуостров

Той е основен организатор на няколко многохилядни протести срещу руската война в Украйна, проведени в Москва през 2014 г. В дните преди смъртта си той е подготвял провеждането на нов мащабен антивоенен митинг в руската столица, насрочен за 1 март 2015 г.

Освен това опозиционната журналистка Ксения Собчак заявява, че малко преди да бъде убит Немцов е работил по детайлен доклад, съдържащ доказателства за присъствието на руски войски в Източна Украйна – твърдение, което официален кремъл отричаше до самото начало на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Във връзка с това е нужно да се отбележи, че в нощта след убийството на Немцов полицията влиза в дома му и конфискува всички документи, текстове и компютърни хард дискове.

Насроченият за 1 март антивоенен протест в Москва се превръща в шествие в памет на Немцов и събира десетки хиляди души.

Според моите представи Борис Немцов беше последната истинска надежда за друг път на развитие на Русия. Надежда, че тази държава и нейното общество могат, макар и изключително трудно, да поемат по път, различен от авторитаризма, империализма и иредентизма на путин и неговото обкръжение.

Защо не смятам убития през миналата година Алексей Навални за тази последна надежда е предмет на отделен разговор, който считам за важно да се проведе с всички, които открито митологизират този политик. Оттук насетне за всеки трябва да бъде пределно ясно, че действителна политическа промяна в руската държава е невъзможна по мирен път. Няма съмнение, че обхванатото от тежка колективна психоза руско общество е напълно неспособно да излъчи подобна промяна. Единствената перспектива оттук нататък за ефективна съпротива срещу путиновия режим беше очертана от хора като Иля Пономарев – с оръжие в ръка.

Бог да прости Борис Немцов! Вън руските окупатори от Украйна!