Константин Мишев

Сърп и чук. Или чук и сърп. 

На снимка е оригиналната графика на художника Евгений Иванович Камзолкин. Създава тази рисунка за 1 май 1918 година. За манифестацията в Москва...

Това е гениално лого. Гениално. Казвам ви го като човек, който има все пак известни знания в областта на изкуството. Това, че през този мой цял живот съм се борил срещу този СЪРП и ЧУК като символ на една мракобесна политическа теория и практика не може да ме накара да отричам художествени или пропагандни качества на противника.

Една година по-рано Ленин и Луначарски се обръщат към художниците с призив да бъде създадена емблема на Съветска Русия. Рисунката на Камзолкин става

център на съветския герб

 Ленин отхвърля в герба да има щит.

И Република Австрия до аншлуса в средата на 30-те години има сърп и чук в своя герб.

Гербът на СССР и стария на Австрия

Но за оригинала. Камзолкин на своя глава се отказва от наковалнята. Оставя само чук. Иначе щеше да бъде претрупано лого. И нямаше да има такова мощно въздействие.

107 години по-късно председателят на парламента на европейска България Наталия Киселова обяви сърпа и чука, които висят на фасадата на Народното събрание за непреходна културна ценност.

Това е от мен за 1 май...