За малко повече от век се превърнаха в символ на една мракобесна политическа теория и практика, а днес Киселова ги обяви за непреходна културна ценност
Константин Мишев
Сърп и чук. Или чук и сърп.
На снимка е оригиналната графика на художника Евгений Иванович Камзолкин. Създава тази рисунка за 1 май 1918 година. За манифестацията в Москва...
Това е гениално лого. Гениално. Казвам ви го като човек, който има все пак известни знания в областта на изкуството. Това, че през този мой цял живот съм се борил срещу този СЪРП и ЧУК като символ на една мракобесна политическа теория и практика не може да ме накара да отричам художествени или пропагандни качества на противника.
Една година по-рано Ленин и Луначарски се обръщат към художниците с призив да бъде създадена емблема на Съветска Русия. Рисунката на Камзолкин става
център на съветския герб
Ленин отхвърля в герба да има щит.
И Република Австрия до аншлуса в средата на 30-те години има сърп и чук в своя герб.
Гербът на СССР и стария на Австрия
Но за оригинала. Камзолкин на своя глава се отказва от наковалнята. Оставя само чук. Иначе щеше да бъде претрупано лого. И нямаше да има такова мощно въздействие.
107 години по-късно председателят на парламента на европейска България Наталия Киселова обяви сърпа и чука, които висят на фасадата на Народното събрание за непреходна културна ценност.
Това е от мен за 1 май...
Още от От редактора
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала
На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.