За малко повече от век се превърнаха в символ на една мракобесна политическа теория и практика, а днес Киселова ги обяви за непреходна културна ценност
Константин Мишев
Сърп и чук. Или чук и сърп.
На снимка е оригиналната графика на художника Евгений Иванович Камзолкин. Създава тази рисунка за 1 май 1918 година. За манифестацията в Москва...
Това е гениално лого. Гениално. Казвам ви го като човек, който има все пак известни знания в областта на изкуството. Това, че през този мой цял живот съм се борил срещу този СЪРП и ЧУК като символ на една мракобесна политическа теория и практика не може да ме накара да отричам художествени или пропагандни качества на противника.
Една година по-рано Ленин и Луначарски се обръщат към художниците с призив да бъде създадена емблема на Съветска Русия. Рисунката на Камзолкин става
център на съветския герб
Ленин отхвърля в герба да има щит.
И Република Австрия до аншлуса в средата на 30-те години има сърп и чук в своя герб.

Гербът на СССР и стария на Австрия
Но за оригинала. Камзолкин на своя глава се отказва от наковалнята. Оставя само чук. Иначе щеше да бъде претрупано лого. И нямаше да има такова мощно въздействие.
107 години по-късно председателят на парламента на европейска България Наталия Киселова обяви сърпа и чука, които висят на фасадата на Народното събрание за непреходна културна ценност.
Това е от мен за 1 май...
-
ККК
09:11, 1 Май, 2025Не се дресира циганин , кокошка и комунист !
Още от От редактора
Хари Кросби – поетът на "Черното слънце"
НЕБЕСНА ЧИТАНКА
Преди 30 години Украйна загуби ядрения си статус: Русия прибира и последните бойно ядрени глави
В основата на ядреното разоръжаване на Украйна стои така наречения Будапещенски меморандум, който към днешния момент се явява най-големият коз в ръцете на Кремъл
Заветите на Христо Ботев за Русия и нейната антибългарска и античовешка политика
Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот, казва поетът