На 20 декември 1943 г. летецът с жертвена смелост забива своя самолет в този на противника като успява да го разцепи и да предотврати пускането на бомби над мирното население
Днес се навършват 109 години от рождението на летеца кап. Димитър Списаревски, наречен „живата торпила“
Димитър Списаревски е български летец, загинал геройски в защитата на българското небе от бомбардировките по време на Втората световна война. Упорит и буен, Списаревски се вписва в българската история с безпримерната си жертва за спасението на другите.
През целия ден жителите на Добрич и гостите на града могат да посетят паметната плоча на героя-летец на фасадата на Общинска банка, да отдадат почит и да положат цветя, съобщава pronewsdobrich.bg.
На 20 декември 1943 г. Димитър Списаревски се превръща в българската "жива торпила". С невероятна смелост той забива своя самолет в този на противника като успява да го разцепи и да предотврати пускането на бомби над мирното население.
Самолетът на Списаревски не успява да запали, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите.
С достигането си до бомбардировачите, установява, че въздушният бой вече е започнал. С жертвена смелост той маневра, като сваля един бомбардировач.
Списаревски се отскубва от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в битката с охраняващите го британски изтребители свършват патроните на бордовата картечница.
Тогава, без колебание, той лети към и се сблъсква с водещата машина. От удара бомбардировачът се разцепва във въздуха.
Неприятелят е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.
През 1943 г. поручик Димитър Списаревски получава посмъртно Кръст за храброст и е произведен в по-горен чин – капитан.
Десетилетия по-късно, специална заповед на министъра на отбраната, капитан Списаревски го издига в чин полковник.
Още от От редактора
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала
На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.