На 20 декември 1943 г. летецът с жертвена смелост забива своя самолет в този на противника като успява да го разцепи и да предотврати пускането на бомби над мирното население
Днес се навършват 109 години от рождението на летеца кап. Димитър Списаревски, наречен „живата торпила“
Димитър Списаревски е български летец, загинал геройски в защитата на българското небе от бомбардировките по време на Втората световна война. Упорит и буен, Списаревски се вписва в българската история с безпримерната си жертва за спасението на другите.
През целия ден жителите на Добрич и гостите на града могат да посетят паметната плоча на героя-летец на фасадата на Общинска банка, да отдадат почит и да положат цветя, съобщава pronewsdobrich.bg.
На 20 декември 1943 г. Димитър Списаревски се превръща в българската "жива торпила". С невероятна смелост той забива своя самолет в този на противника като успява да го разцепи и да предотврати пускането на бомби над мирното население.
Самолетът на Списаревски не успява да запали, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите.
С достигането си до бомбардировачите, установява, че въздушният бой вече е започнал. С жертвена смелост той маневра, като сваля един бомбардировач.
Списаревски се отскубва от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в битката с охраняващите го британски изтребители свършват патроните на бордовата картечница.
Тогава, без колебание, той лети към и се сблъсква с водещата машина. От удара бомбардировачът се разцепва във въздуха.
Неприятелят е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.
През 1943 г. поручик Димитър Списаревски получава посмъртно Кръст за храброст и е произведен в по-горен чин – капитан.
Десетилетия по-късно, специална заповед на министъра на отбраната, капитан Списаревски го издига в чин полковник.
Още от От редактора
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя
123 години памет за Майстора от Брезово - човекът, който ни завеща една "безсмъртна" България
Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции
Преди 114 години ген. Делов присъединява Кърджали към Майка България
В резултат на тази славна победа по време на Балканската война Кърджали и Източните Родопи са освободени от вековното робство и стават част от независимата българска държава