Развръзката на една съдбовна любов

Д-р Виолета К. Радева

Сближаването и възникналата любовна връзка между популярния, обичан особено от младежта поет Пейо Яворов и красивата по-малка дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови Лора, среща глух отпор от близки и приятели, особено от онези, които познават добре и двамата. Намират ги за крайно неподходяща двойка. Макар и Яворов, и Лора да се движат сред  столичния интелектуален кръг на писатели, поети, журналисти и млади политици, те принадлежат сякаш на две различни вселени. Яворов се чувства най-добре сред грубоватите македонски революционери, мъже на честта и решителните действия, на бързите реакции и силните страсти. Лора расте и се възпитава в средата на оформящото се предимно след съединението на Княжество България и Източна Румелия общество на висшия управляващ елит. Яворов произлиза от семейство на занаятчия, хора без образование, закотвени в дълбоката тракийска провинция. Самият той е завършил едва пети клас на Пловдивската гимназия, съблазнен от приказките на баща си Тотю Крачолов за „сребърния занаят телеграфчийството“. Петко и Екатерина Каравелови са учили и са се оформили като личности в Руската империя, движили са се сред високопоставени дворянски семейства, знаят езици, придобили са изискани обноски. Със светска шлифовка се отличава преди всичко Екатерина Каравелова. В Руската империя расте от 12-годишна и се образова и голямата им дъщеря Виола. Въпреки материалните затруднения на семейство Каравелови след смъртта на Петко Каравелов през 1903 г., Лора е изпратена във Франция, където учи френски и смирява буйния си нрав в католически пансион.

Сблъсъкът на два свята,

 на две противоположности не вещае, разбира се, нищо добро. Те са различни във всяко отношение, не само по произход и възпитание. Различни са като характери, като стремежи, като психология. Дори физически представляват странна гледка. Поетът в лице е тъмен, кожата му има кафяв цвят с масленозеленикав оттенък, изглежда „корав и ъгловат“, както го описва неговият съученик от Пловдивската гимназия Никола Г. Данчов.. Лора е със сияеща кожа, „царствено хубава, бяла като гълъб и кокетна като лебед“ (Васил Нейчев, телеграфист). Той е необщителен, мълчалив, прикрит, „затворен сандък“, както го ругае баща му, със „скрита демоничност“, с „едно скъперничество… на чувствата“ (Петко Тодоров, негов съученик в Чирпан). Тя е весела, енергична лудетина, лесно се сприятелява и става център на внимание. Той е чувствен и покорител на женски сърца. Тя е емоционална мечтателка, копнее да обича и да бъде обичана като героиня на модерен роман. Той е един от най-талантливите български поети в края на XIX и началото на XX век. Тя обича литературата, свири на цигулка и пиано, прави опити да пише, търси своя ментор в творчеството. Чудно ли е, че се поддава на магоьосващите, дишащи страст стихове на поета, превърнал се в идол на ученичките и младите жени, мерещ сили с утвърдените авторитети като Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров, с устремно навлезлия в поезията Кирил Христов?

Сърдечните искри, припламващи между Яворов и Лора Каравелова, заострят вниманието на неговите приятели и те не скриват опасенията си от задълбочаването на зараждащата се връзка. Приятелят му Данаил Крапчев, с когото са редактирали в. „Илинден“, в спомените си разказва, че на другия ден след премиерата на Яворовата пиеса „Когато гръм удари“ го намерил в театъра смутен и развълнуван, тъй като сутринта получил кутия с карамфили и картичка от Лора заедно с пръстен. Крапчев го упрекнал, че не е време за сантиментални преживелици, нали и той имал намерение да мине с подготвяната чета в Македония. Посочил и солиден, неоспорим според него аргумент: „Ти си затворен и беден човек, а Лора е светска дама и не е за тебе“. „Не се жени за тази жена. Тя не е за тебе – вие сте от два различни свята“, му казал приятелят от детинство и съученик Никола Зидаров. Докато са в Италия, Пенчо Славейков и Мара Белчева научават за годежа на Яворов с Лора. Поетът изявил желание да отидат при тях. „Не ни трябват – извикал Славейков. – Тази работа хич не ми харесва, ще трае най-много една година. Те не са един за друг.“ Добавил още, че „зле ще свършат“. Почти със същите думи изказват лошите си предчувствия и много други, познаващи по-малко или повече и двамата. А Стоян Михайловски при вида на Лора и Яворов, минаващи по „Царя“, изрича пред Невена Богоева знаменателни думи: „Туй тържество скоро ще свърши, краят ще бъде фатален“.
Срещата на двамата 

протагонисти на драмата,

 разтърсила на 29 срещу 30 ноември 1913 г. София, а малко по-късно и просветена България, става на 20 август 1906 година. Групова снимка сред природата е запечатала образите на Яворов и Лора, седнали един до друг, на няколко дами и господа, сред които Екатерина Каравелова, Андрей Протич, Христо Славейков, Григор Василев. Според Петър Нейков, живял пет месеца в съседство с Яворов в един апартамент, с това, че преди смъртта си поетът слага заглавието „Стон“ и посвещава на Лора стихотворението, под което поставя място и дата –  „Драгалевски мънастир, август 1906“, той иска да фиксира деня на първата им среща. Подробности дипломатът знаел от негови добри познати, участници в излета. „Тук ще спомена – добавя той – само следното: очевидно Лора Каравелова е била поласкана от демонстративното внимание на поета. Нищо чудно в това. Тя често ми е казвала, много преди срещата, колко високо цени Яворовите стихове. Знаеше наизуст много от тях, между които „Две хубави очи“ и „Обичам те“. Обясняваше ми на кои нейни познати са посветени“. 

За Лора, за Минка Тодорова, за Екатерина Ненчева, Дора Габе, Весела Монева и десетки други ученички, студентки и млади жени е обяснимо с какво ги завладява поетът. Наситената със страсти поезия, нейният изповеден тон, изгарящо-леденящото любовно чувство, както и някакви флуиди, които излъчва като мъж – всичко това ги привлича като магнит. Те са 

запленени от черния пламък на чувствения огън

 и на много от тях крилете им са опърлени. По-странно е с какво Лора Каравелова е провокирала вниманието на Яворов. По време на излета до Драгалевския манастир тя със сигурност му е направила впечатление със своята красота, с невинността на осемнайсетгодишното момиче, възпитано от монахини. Но това е мимолетно чувство, най-банален флирт с намерение да подразни лудо влюбения в нея Андрей Протич, например. 
Първите неуверени крачки, първите епизоди от интригуващата им любовна история, бързо превърнала се от драма в трагедия в нощта срещу 30 ноември 1913 г., когато смъртта на Лора от куршум в сърцето слага край на техните мъчителни отношения и дългата агония на поета, са в късната есен на 1910 г. в Париж, където за около двайсет дни пребивава Лора на път от Лондон към България. Много свободни съчинения пълнят богатата литература за живота и гибелта на двамата, що се отнася до отношенията между тях през тези кратки дни. Никой не обръща внимание на нейно писмо до близка приятелка, че ако получи скоро развод и нейната голяма любов Петър Нейков ѝ предложи брак, тя веднага и с радост би се съгласила. Макар да има много малко истина в историите как дебнела Яворов на гроба на Минка Тодорова, те се повтарят неизменно, упорито. Но това не е особено важно. Факт е, че влюбена и активна в тяхната връзка е Лора Каравелова. Тя го търси в театъра, из Борисовата градина, по „Царя“, в казиното – стреми се да го зърне, да разменят няколко думи, няколко погледа, пише му нервни бележки, прави му подаръци. От Париж, където заминава в очакване на развода си с Иван Дренков, тя пише непрекъснато писма, изпраща картички, телеграми и все иска, настоява за дълги писма, иска да отиде при нея, а ако не – да бъде честен и да сложи край на неопределените им, измъчващи я отношения. Сякаш иска да го съблазни. Всъщност съблазнената се оказва тя. Малко познава Лора обекта на своето увлечение. Не го е виждала сред обичайната му среда, а съди за неговия характер и за душевността му по такива несигурни свидетелства като участието в революционната борба на македонските българи, положението му като артистичен секретар на Народния театър, мястото  му в интелектуалния кръг край сп. „Мисъл“. 

Какво все пак привлича донякъде Яворов към столичната красавица, принадлежаща към новооформящия се елит от образовани в чужди университети, заемащи позиции в журналистиката, политиката, висшата администрация млади мъже и дъщери на държавници и индустриалци, на банкери? Тя не е неговит тип жена. Всички известни любовни връзки на поета са все с малки момичета – от петнайсет-шестнайсетгодишни като Мина, до осемнайсетгодишни като Екатерина Ненчева, Дора Габе, Дора Конова. В многобройните спомени на Яворови съученици и колеги телеграфисти са разказани епизоди за необмислени авантюри с малки госпожици, завършващи понякога със скандал и изгонване от квартира, с преместване на друго място. Когато започва връзката му с Лора Каравелова, тя е вече 28-годишна. При това в труден, проточил се благодарение на натиска от страна на Екатерина Каравелова развод, обсъждан от приятели и неприятели, от близки и съвършено чужди хора, но въобразили си, че са призвани да определят живота на другите. Има и още едно обстоятелство, което допълнително хвърля сянка и поражда негативизма и стаената омраза на семейство Крачолови към натрапницата Лора – не само е „парясница“, както са наричали в онези години разведените жени, но има и две деца – едното умряло, което тя не може да прежали и още един по-малък син, Петко. 
Дора Габе свидетелства, че пред нея и Боян Пенев Яворов казал, че хубавата Лора е 

жена, която един поет трябва да разгадае

 Прави ли той сериозен опит да я разгадае? Няма как да знаем, тъй като неговите писма до измъчващата се в Париж влюбена са изчезнали. Никой не знае кой ги е взел, изгорени ли са, дълбоко законспирирани ли са, жертва на какви страсти и съображения са станали. Но знаем един любопитен факт. Докато се развива драмата с развода на Лора и опитите на Иван Дренков и на Екатерина Каравелова да я вразумят, да я убедят да се върне под покрива на семейното гнездо, в нея са влюбени много млади мъже. Дори само изброяването им е показателно за очарованието, което излъчва малката дъщеря на Петко Каравелов, за възхищението, което извиква. Сред тях са споменатият вече Андрей Протич, Григор Василев, сръбският поет и дипломат Йован Дучич, Михаил Арнаудов. Пред Михаил Кремен малкият брат на Минка, Никола Ю. Тодоров, споделя за своите някогашни чувства към Лора. Не е бил безразличен към нея и Петко Ю. Тодоров. Из литературата се въртят още имена на дипломати, синове на богати фабриканти, политици. Може ли при това положение предпочетеният, избраният от красивата Лора да остане хладнокръвен? Не е ли най-естествено в състезанието за спечелването на желаната от мнозина плячка да пробваш своето умение, своето майсторство? Едва ли можем да упрекваме Яворов, че се е поддал на ловната страст! 
За съжаление прокобите, че двамата не са един за друг, че връзката им ще свърши зле, „фатално“, се оказват пророчески. Само участниците в трагедията са били слепи в началото за своята несъвместимост. Проглеждането идва скоро. Уви, оказва се късно за разумно решение.   

В издадения през 1919 г. „Яворов споменик“ е поместена бележка на Кирил Христов, видял и Яворов, и Лора часове 

преди да проехти злощастният куршум

Неговото дълбоко убеждение е, че Лора е нямала никакво намерение да се самоубива. В същото време за Кирил Христов било пределно ясно, че условия за този „печален край“ е имало от по-рано. „Известно бе на всички Яворови приятели – пише той, – че семейният живот на поета върви по опасни пътища. Той сам наистина не говореше никога за това; но може ли да не се види пушек там, дето има огън?“
Да почетем днес паметта на големия, любим поет Пейо Яворов, да почетем паметта и на една обичаща, изпреварила времето си жена, каквато е Лора Каравелова. 

 Бележка на редакцията                    

Наскоро на книжния пазар излезе уникалното изследване на д-р Виолета К. Радева - „Обсебеност. Лора и Поетът“. Разпространява се единствено чрез автора. Желаещите да купят книгата могат да се свържат с г-жа В. К. Радева на нейната електронна поща: [email protected] или на лични съобщения на фейсбук профила на автора.