Днес се навършват 112 години от рождението на Роналд Рейгън - най-великия държавник на миналия век. Като президент на САЩ той казваше, че руснаците имат много пушки, но ще ги принуди да си ядат пушките. И го направи! Със санкции, въоръжаване и обединяване на Свободния свят срещу Империята на злото.

Първо бяха приети закони за лишаване на Москва от високите западни технологии. След това бяха настанени ракети със среден обсег в Европа и започна разработването на Инициатива за стратегическа отбрана, известна още като "Междузвездни войни",  която представлява базиран в околоземна орбита противоракетен щит. (Това начинание олицетворява технологичното превъзходство над СССР и прави практически безсмислен ядрения му потенциал. Това е и причината за яростната съпротива на лидерите на СССР срещу тази изцяло защитна концепция.)

Администрацията на Рейгън изготвя цялостна стратегия за икономическа, технологична и ресурсна война срещу СССР. За целта се приемат и свръхсекретни директиви за неутрализиране на влиянието на СССР в Източна Европа, като паралелно с това се атакуват потоците от долари, получени от нефт, газ, злато, диаманти и други подземни богатства, които позволяват на паразитната империя да оцелява и да се въоръжава до зъби, като купува и нови западни технологии. Създадена е и специална организация, която да следи за износа на забранени технологии за СССР /КОКОМ/.

През 1982 г. Рейгън отправя предложение до европейските държави за разширяване на забранителния списък по отношение на СССР, получавайки одобрение от Англия и Франция, но не и от Германия. След дипломатически преговори санкциите са разширени. Затяга се и контролът върху достъпа на СССР до стратегически технологии. Рейгън постига съгласие със своите съюзници и по въпроса Кремъл да не получава кредити при облекчени условия.

През 1982 г. Рейгън подписва стратегическа секретна директива, която залага официално новите цели на политиката му – САЩ да не цели съвместно съществуване с СССР, а да промени съветската система. Заедно с това САЩ няма да приемат повече съветската сфера на влияние и ще се стремят да я намалят и няма да подпомагат съветската икономика, като ще се стремят да ограничат опитите за това. Той отхвърля тогава доктрината "Брежнев" за правото на Москва да има сфера на влияние в Източна Европа. Това е в разрез с дотогавашната външна политика на Републиканската партия и нейния основен архитект Хенри Кисинджър. Но историята е тази, която отсъди кои са били прави - Никсън и Кисинджър, или Рейгън и Бил Кейси (шефът на ЦРУ по онова време).

През 1983 г. Рейгън официално обявява в обръщение към нацията, че ще увеличава всяка година разходите за военен бюджет с 25 %. Това автоматично води до отговор в СССР, който за да смогне, обявява, че увеличава разходите с 45%, но въпреки това поради технологичния недостиг, това увеличение само допринася до задълбочаване на кризата.

И накрая успя, въпреки левичарските и често финансирани от Кремъл протести, да обедини западните държави за битка срещу СССР, след като колосът на глинени крака  вече е поел към своето рухване. „Империята на злото” както сам великият Рейгън я определя, след войната в Афганистан ще се срине под собствената си тежест, затънала в батаците на безумната и алогична социалистическа икономика, с остарели и неефективни машини и технологии, с пълната демотивация на работещите. 

Паметна в световната история  ще остане датата 12 юни 1987 г., когато американският президент ще се изправи пред милионно множество от германци, дошли пред Бранденбургската врата, в сърцето на разкъсана Германия и гордо ще заяви: Mr. Gorbachev, tear down this wall! (Г-н Горбачов, разрушете тази стена!)

Призивът на Рейгън е не просто срещу Берлинската стена, а срещу Желязната завеса, която десетилетия разделяше западните демокрации от съветския социалистически лагер, разделяше свободата от измисления свят на комунизма, опасан с телени мрежи и пазен с оръжия, кръв и насилие.

Нека си спомним паметните думи на президент Рейгън произнесени пред Бранденбургската стена преди 36 години:

„Господин федерален канцлер Кол, господин управляващ кмет Дийпген, дами и господа! Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и говори пред кметството към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за втори път на посещение в този град.

Ние, американските президенти, идваме в Берлин, тъй като трябва да говорим за свободата точно на това място. Но трябва да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: чувството за история в този град, който е с повече от 500 години по-стар от нашата собствена нация. Вашата смелост и решителност. Може би композиторът Паул Линке е оценил правилно американските президенти. Знаете ли, днес идвам тук като много президенти преди мен, защото, където и да ходя и каквото и да правя: „Аз имам още един куфар и в Берлин.”

За онези, които слушат в Източен Берлин, няколко специални думи. Въпреки че не мога да бъда при вас, отправям своето слово не само към своите непосредствени слушатели, но разбира се и към вас. Подкрепям ви така, както подкрепям и вашите сънародници на Запад, с твърдата, непоколебима вяра: има само един Берлин.

Зад мен има стена, която обгражда свободните сектори на този град. Тя е част от огромните прегради, които разделят целия континент Европа. Но тъкмо в Берлин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града точно на мястото, където снимки от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното разделяне на един континент.

Господин генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако желаете благосъстояние за Съветския съюз и за Източна Европа, ако желаете либерализация, елате тук при тази врата.

Господин Горбачов, отворете тази врата!

Господин Горбачов, разрушете тази стена!

Когато гледах от Райхстага – въплъщението на немското единство – ми направиха впечатление следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос: „Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност.” Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”

Не случайно днес определят Роналд Рейгън като последния велик политик на Запада. Защото след него не последва приемственост. Западът се подлъга по псевдореформите, които стартира Горбачов и забрави добрата стара поговорка, че вълкът козината си мени, но нрава – никога. Днес Русия отново доказа, че „империята на злото“ още е жива и битката с нея не е приключила.