На 28 ноември 1907 г., по заповед на Яне Сандански са застреляни задграничните представители на ВМРО – Иван Гарванов и Борис Сарафов. Извършител на покушението е Тодор Паница.

Няколко седмица по-рано е застрелян войводата Михаил Даев и така се слага началото на братоубийствата в македоно-одринското освободително движение.

Борис Петров Сарафов е български общественик, деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Роден е на 12 юли 1872 г. Завършва Солунската мъжка гимназия (1890 г.) и Военното училище в София (1893 г.). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.) и на 12 юли превзема Мелник. Май 1899 г. - март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905 г.) като представител на Битолския революционен окръг. Избран е заедно с Иван Гарванов и Христо Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България.

Иван Гарванов е един от основателите и ръководителите на Българското тайно революционно братство в Турция, образувано в противовес на ВМОРО. След включването на братството през 1899 г. във ВМОРО става член на Солунския комитет. През 1901 г., след Солунската афера, застава начело на ЦК на ВМОРО. Под негово ръководство на Солунския конгрес на ВМОРО 1903 г. се взема решение за вдигане на въстание. След солунските атентати от април 1903 г. е арестуван и изпратен на заточение в Акя, Мала Азия. Освободен е през 1904 г, идва в България и става учител във Втора мъжка гимназия в София. След 1906 г., в състава на Задграничното представителство на ВМОРО, става изразител на идеите на дясното течение.