5 Декември, 2025

115 000-годишни човешки отпечатъци открити в пустинята на Саудитска Арабия

115 000-годишни човешки отпечатъци открити в пустинята на Саудитска Арабия

снимката е илюстративна: Faktor.bg/Ai

Уникални човешки отпечатъци, запазени в кално езеро в Нефудската пустиня, доказват присъствието на ранни Homo sapiens в Саудитска Арабия още преди 115 000 години. Археологически факт, запечатан в пясъка на времето.

Уникално откритие в Саудитска Арабия пренаписва представите ни за ранното присъствие на Homo sapiens в Арабския полуостров

През 2017 г., дълбоко в северната част на саудитската пустиня Нефуд, археолози откриват нещо неочаквано. Под пластове от вкаменена кал, в изсъхнало езеро, наречено от местните „Алатар“ („следата“ на арабски), излизат наяве седем запазени човешки отпечатъка. Според последните анализи, тези следи са оставени преди приблизително 115 000 години – което ги прави най-старите човешки отпечатъци, откривани досега на Арабския полуостров.

Откритието е изключително не само заради възрастта на следите, но и заради начина, по който са се запазили. Изследванията сочат, че в естествена кална среда подобни отпечатъци се разрушават само за няколко дни. Учените отбелязват:

„Фините детайли на отпечатъците се губят в рамките на 48 часа, а след четири дни следите вече не се разпознават.“

Следователно, находката от Алатар е резултат от изключително редки и благоприятни геоложки условия. 

Кой е оставил следите?

Изследователите определят отпечатъците като принадлежащи на хоминини, но по-точно на ранни представители на Homo sapiens. Това заключение се базира на три основни фактора:

Доказано присъствие на H. sapiens в Леванта и Арабия между 130 000 и 80 000 години пр.н.е.
Липса на данни за присъствие на Homo neanderthalensis в този регион през същия период
Размерите и формата на стъпалата съответстват на ранни съвременни хора
Интересно е, че липсват обичайните артефакти, които обикновено придружават човешко присъствие от този период — няма оръдия на труда, няма следи от лов или обработка на животински останки. Това кара учените да предположат, че мястото е било временно използвано, вероятно като спирка за вода, тъй като по това време Алатар е бил част от мрежа от пресъхващи езера, използвани от хора и животни като „водни коридори“ при сезонни миграции.

Следата в пясъка на времето

Въпреки че откритието не съдържа мистериозни елементи от типа на неидентифицирани обекти или алтернативни човешки видове, то изправя науката пред важен въпрос: Колко още подобни „тихи следи“ са останали в скритите пейзажи на планетата – незабелязани, неразказани и на ръба да бъдат изгубени завинаги?

Случаят с Алатар показва, че дори най-малките останки от човешко присъствие – отпечатъци в кал – могат да хвърлят светлина върху миграции, климатични условия и екосистеми, които сме едва започнали да разбираме.

Сподели:

Коментари (0)

Загадката „Бом Жезуш“: 500 години изгубен в пустинята на Намибия

Загадката „Бом Жезуш“: 500 години изгубен в пустинята на Намибия

В сърцето на намбийската „забранена зона“ миньори откриват 500-годишен португалски кораб, погълнат от пясъците и пълен със злато, слонова кост и тайни за ранната глобализация. Случай, който пренаписва историята на глобализацията

Сенките на Древен Египет: Откриха 3000-годишен „златен град“ и паралелния свят около него

Сенките на Древен Египет: Откриха 3000-годишен „златен град“ и паралелния свят около него

Древният индустриален комплекс и жилищен квартал край Сукари показват невиждан мащаб на обработка на злато в Древен Египет. Сукари се оказва един от най-големите центрове за златодобив в древността

Разгадаха една от тайните на Моаи - гигантските статуи на Великденския остров 

Разгадаха една от тайните на Моаи - гигантските статуи на Великденския остров 

Дронове заснеха над 11 000 снимки, което им позволи да създадат първия пълен 3D модел на кариерата Рано Рараку