На днешната дата преди 133 години е организиран първият държавен преврат след Освобождението на България срещу княз Александър Батенберг.
В дъното на заговора група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княза, извършват държавен преврат на 8 срещу 9 август 1886 г. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и един от най-големите предатели на отечеството - Радко Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Акцията няма подкрепата на българската общественост и завършва с неуспех.
Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и да заеме българския престол. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този повод от руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и С. Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия.
Държавният преврат бележи началото на един повратен момент в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г.
По зла ирония на съдбата от тогава насам сянката на Русия прозира зад почти всеки държавен преврат у нас. Някои анализатори и политолози твърдят, че и през последните 25 години преход кабинетите на Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов и Бойко Борисов са свалени с дългата ръка на Москва и русофили от българската енергийна мафия.
За това думите на Захари Стоянов, изречени още през 1886 г. звучат днес като клетва, от която никой българин не трябва да отстъпва:
"И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.
Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар."
Фактор
В дъното на заговора група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княза, извършват държавен преврат на 8 срещу 9 август 1886 г. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и един от най-големите предатели на отечеството - Радко Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Акцията няма подкрепата на българската общественост и завършва с неуспех.
Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и да заеме българския престол. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този повод от руския император Александър III. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и С. Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия.
Държавният преврат бележи началото на един повратен момент в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г.
По зла ирония на съдбата от тогава насам сянката на Русия прозира зад почти всеки държавен преврат у нас. Някои анализатори и политолози твърдят, че и през последните 25 години преход кабинетите на Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов и Бойко Борисов са свалени с дългата ръка на Москва и русофили от българската енергийна мафия.
За това думите на Захари Стоянов, изречени още през 1886 г. звучат днес като клетва, от която никой българин не трябва да отстъпва:
"И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.
Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар."
Още от От редактора
Преди 314 г. е роден Жан-Жак Русо, който от своя век каза: Човекът е окован във веригите на институтите
На 28 юни през 1712 г. в Женева се ражда бъдещият влиятелен френски просветител с енциклопедични познания Жан-Жак Русо. Разсъжденията му са толкова радикални за времето си, че романът „Емил или за възпитанието“ е изгорен в Париж, а в Женева и книгата му „Общественият договор“, а в Хага, Париж и Женева горят пред всички „Писма от Юра“, обявени от църквата за „противни на бога“.
Преди 107 години издъхва Венета Ботева - забравена и унижена в свободна България
Едва след като Стефан Стамболов изригва срещу бездушието на българските депутати, успява да накара властта да увеличи пенсията й на 60 лева
Преди 147 години княз Батенберг поема управлението на България след 483 години безнадеждност
В историята ни князът ще остане като по-голям българин от много сънародници, подложили се да служат сляпо на Русия