138 години от рождението на Йордан Бадев - убит без съд и присъда от комунистите през 1944
Съдбата му е трагична - живял между литературата, политиката и бурите на времето, той е осъден посмъртно от Народния съд
На 25 февруари 1888 г., в старопрестолната Битоля, се ражда Йордан Антонов Бадев, известен под псевдонима Брусников. Той е не просто литературен критик, публицист и журналист – Бадев е човек, чиито думи и действия са дълбоко преплетени с живота на македонските българи и тяхната борба за свобода.
От ранните си години, роден в семейството на учителя Антон Бадев, който преподава в Солунската българска гимназия, Йордан расте сред книги, идеали и патриотични стремежи.
След като завършва Битолската българска гимназия през 1906 г., Бадев поема пътя на образованието – първо в Софийския университет, после в Лозана, където изучава славянска филология. Но знанието му не остава само на страниците на учебниците. Връща се в Македония, учителства в Битоля и бавно се вплита в политическата тъкан на епохата. През 1911 г. подкрепя идеята за легална политическа партия на българите в Османската империя, но проектът се сблъсква с бурите на Балканската война и се разпада.
След Междусъюзническата война през 1913 г. Бадев се изселва в България. Там учителства в София и същевременно се отдава на литературата и журналистиката. Пише в „Златорог“, „Зора“, „Народност“ и „Миргород“, а от 1931 г. става редактор по културните въпроси на „Зора“. Творчеството му е живо, критично и проницателно – от общотеоретични анализи и литературни обзори до портрети и очерци на личности, белязали македонското и българското културно пространство. През 1938 г. излиза книгата му „Животът и изкуството“, в която Бадев съчетава естетическо възприятие с дълбоко разбиране за националната съдба.
Но Бадев не е само литературен критик. Той е и активен деец на ВМОРО, участник в освободителното движение на македонските българи и близък сътрудник на ръководителите на възстановената след Първата световна война организация. След разделението на ВМОРО между протогеровистко и михайловистко крило, застава на страната на Иван Михайлов.
Съдбата му е трагична. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Бадев е убит без съд и присъда. През март 1945 г., посмъртно, е осъден на Дело №6 на интелектуалците от серията процеси на Народния съд. Реабилитиран е едва през 1996 г. от Върховния съд – знак за историческата тежест и несправедливостта на епохата.
Йордан Бадев е личност, която олицетворява сложността на един век - между перото и политиката, между идеала и реалността, между личния избор и бурите на историята. Неговият живот е свидетелство за това как интелектуалците на едно противоречиво време съчетават любовта към културата с ангажимента към националните каузи, които понякога имат своя трагичен край.
Още от От редактора
След 81 години: „Little Boy“ продължава да навява смърт в Хирошима и Нагасаки
Точно над центъра на града в 08:15 ч., местно време „Енола Гей" хвърля атомната бомба назована „Малчугана", в следствие на което загиват 140 000 души
Преди 79 години комунистите пращат на бесилото демократа Никола Петков
С убийството на водача на обединената опозиция в VI ВНС се слага край на опита за демократично развитие на страната. Започва мрачното 45-годишно безвремие за България
Днес бойният марш "Велик е нашият войник" става на 109 години
Това е маршът на 23-ти пехотен Шипченски полк, който е обявен за химн на българската армия