138 години от рождението на Йордан Бадев - убит без съд и присъда от комунистите през 1944
Съдбата му е трагична - живял между литературата, политиката и бурите на времето, той е осъден посмъртно от Народния съд
На 25 февруари 1888 г., в старопрестолната Битоля, се ражда Йордан Антонов Бадев, известен под псевдонима Брусников. Той е не просто литературен критик, публицист и журналист – Бадев е човек, чиито думи и действия са дълбоко преплетени с живота на македонските българи и тяхната борба за свобода.
От ранните си години, роден в семейството на учителя Антон Бадев, който преподава в Солунската българска гимназия, Йордан расте сред книги, идеали и патриотични стремежи.
След като завършва Битолската българска гимназия през 1906 г., Бадев поема пътя на образованието – първо в Софийския университет, после в Лозана, където изучава славянска филология. Но знанието му не остава само на страниците на учебниците. Връща се в Македония, учителства в Битоля и бавно се вплита в политическата тъкан на епохата. През 1911 г. подкрепя идеята за легална политическа партия на българите в Османската империя, но проектът се сблъсква с бурите на Балканската война и се разпада.
След Междусъюзническата война през 1913 г. Бадев се изселва в България. Там учителства в София и същевременно се отдава на литературата и журналистиката. Пише в „Златорог“, „Зора“, „Народност“ и „Миргород“, а от 1931 г. става редактор по културните въпроси на „Зора“. Творчеството му е живо, критично и проницателно – от общотеоретични анализи и литературни обзори до портрети и очерци на личности, белязали македонското и българското културно пространство. През 1938 г. излиза книгата му „Животът и изкуството“, в която Бадев съчетава естетическо възприятие с дълбоко разбиране за националната съдба.
Но Бадев не е само литературен критик. Той е и активен деец на ВМОРО, участник в освободителното движение на македонските българи и близък сътрудник на ръководителите на възстановената след Първата световна война организация. След разделението на ВМОРО между протогеровистко и михайловистко крило, застава на страната на Иван Михайлов.
Съдбата му е трагична. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Бадев е убит без съд и присъда. През март 1945 г., посмъртно, е осъден на Дело №6 на интелектуалците от серията процеси на Народния съд. Реабилитиран е едва през 1996 г. от Върховния съд – знак за историческата тежест и несправедливостта на епохата.
Йордан Бадев е личност, която олицетворява сложността на един век - между перото и политиката, между идеала и реалността, между личния избор и бурите на историята. Неговият живот е свидетелство за това как интелектуалците на едно противоречиво време съчетават любовта към културата с ангажимента към националните каузи, които понякога имат своя трагичен край.
Още от От редактора
Черен ден - преди 633 години Баязид I Светкавицата превзема Търновград
Жива е паметта за саможертвата на патриарх Евтимий Търновски, чиято силна вяра вкаменила ръката на палача като знак за неговата святост и утеха за поробените българи
Останала завинаги на 25: Днес незабравимата Паша Христова щеше да навърши 80 години (Видео)
На 21 декември 1971 година певицата, изпяла популярната песен "Една българска роза", загива при нелепа самолетна катастрофа на път за Алжир
113 години от трагично земетресение в Северна България
Денят на земетресението е съвпаднал с Черешова Задушница и голяма част от населението в Горна Оряховица, Търново и околността се е запътила към църкви и гробища, други са били на полето, което е и известен шанс жертвите да не са толкова много