16 години в НАТО, за да не посреща България „зелени човечета”

На 29 март 2004 година България става официално пълноправен член на НАТО.

След заграбването на Крим от руските войски, на конференция на Съюз „Атлантик”, посветена на европейската и регионалната сигурност, президентът Петър Стоянов припомни скритата съпротива срещу членството ни в НАТО. „Няма смисъл да се бърза. Нека първо да си оправим държавата, да влезем в ЕС и тогава ще мислим за НАТО“, казваха политиканстващи йезуити. „Сега стана ли ясно защо трябваше да направим всичко възможно, за да бъдем приети в Алианса?! Затова!“, отсече президентът Стоянов, визирайки драматичните събития в Украйна.

На 4 април 1949 г. във Вашингтон е подписан Северноатлантическият договор, влязъл в сила на 24 август същата година. Алиансът е създаден в резултат на инициативи, предприети от двете страни на Атлантическия океан. Общата загриженост за сигурността на Западна Европа в условията на постоянно влошаващ се политически климат довежда до подписване в Брюксел (март 1948 г.) на 15-годишен Договор за икономическо, социално и културно сътрудничество и колективна отбрана между Белгия, Франция, Люксембург, Холандия и Великобритания. 
През април следващата година канадският държавен секретар предлага Западният съюз да бъде заменен от атлантическа система за отбрана, включваща и държавите от Северна Америка.

Блокадата на Берлин от СССР и други тревожни събития на Европейския континент подтикват американския Сенат на 11 юни 1948 г. да приеме т. нар. резолюция „Ванденбърг”, която призовава за “прогресивно развитие на регионалните и други колективни договорености за индивидуална и колективна отбрана” в съответствие с Устава на ООН и препоръчва “присъединяването на САЩ към подобни регионални и други колективни договорености”. 
На 25-26 октомври 1948 г. Консултативният съвет на страните от Брюкселския договор обявява “пълно единодушие по принципите на отбранителен пакт за района на Северния Атлантически океан и по следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети”. На 10 декември във Вашингтон се откриват преговори по изготвяне на проекта за Северноатлантически договор с участието на страните по Брюкселския договор, САЩ и Канада. Дания, Исландия, Италия, Норвегия и Португалия приемат поканата да се присъединят към Атлантическия съюз. 

На 4 април 1949 г. министрите на външните работи на Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Великобритания и САЩ подписват договора, с който се създава съюз за отбрана на Западна Европа и Северна Америка. 

Гърция и Турция се присъединяват към договора през  1952 г., последвани от Федерална република Германия през 1955 г. Присъединяването на Испания е одобрено през 1981 г. През март 1999 г. в Пакта се включват Република Чехия, Унгария и Полша, а през март 2004 г. – България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Албания и Хърватия бяха приети през 2009 г., а на 29 март 2017-а Сенатът на САЩ одобри приемането на Черна гора, която е 29-ят член на организацията, официално приета в Алианса на 5 юни 2017 година.

Други страни, изявили желание да станат членки на НАТО, са Македония, Босна и Херцеговина и Грузия.

Съюзът играе ключова роля за консолидиране и запазване на настъпилите досега положителни промени и за посрещане на бъдещите предизвикателства към сигурността: политика на потисничество, междуетнически конфликти, икономическа нищета, разпадане на политическия ред и разпространение на оръжията за масово унищожаване.

Основна задача на НАТО, несвързана с Вашингтонския договор, е предотвратяването на кризи и урегулиране на конфликти, в това число и посредством военни операции.

Освен за възпиране и отблъскване на агресия НАТО прибягва до употреба на сила и при други заплахи за сигурността, свързани с локална или регионална нестабилност, терористични актове, прекъсване на доставките на ресурси, враждебни информационни операции, саботаж и кибератаки.