189 години от рождението на Апостола и стратега на българската свобода

Днес ние празнуваме Освобождение, макар и да не го наричаме „свобода“, за която Апостолът на свободата разгърна своята неповторима Вътрешна революционна организация. 

Васил Иванов Кунчев, наречен по-късно Левски, е роден в подбалканското градче Карлово в много бедно семейство, в което твърде млад Васил поема отговорности след смъртта на своя баща. 

Младежът става служител в манастира, където е ръкоположен за дякон Игнатий. Но не минава много време и Левски напуска святото място, избрал социалната жертва за свободата на своя народ, носейки призванието на свещенослужителя в сърцето му. Така до края на живота си Левски остава в съзнанието на народа с мисията на Апостол, което той потвърждава и с предсмъртните си думи, когато иска да бъде споменат като свят служител - Дякон Игнатий.

Когато младият Васил напуска манастира, горящото в него чувство за дълг към поробената му родина, го кара да замине за Белград, където Раковски подготвя млади мъже в първата българска легия. 

Там Васил моментално е забелязан с необикновената си физическа и интелектуална надареност. Той извършва най-успешния скок при тренировките, лъвския му скок буди възхищение и става повод за прозвището: Левски.

Васил Левски, Апостолът на свободата, става продължител на делото на Георги Раковски, превръщайки се в основния идеолог и стратег на българската национална революция. 

Именно той планира и създава Вътрешната революционна организация с около 200 комитета, готови за бунт срещу османската власт. И зиме и лете той обикаля стотици български селища, увличайки най-жертвоготовните българи след себе си и навсякъде, където вижда будност, основава революционни комитети. 

Завладяващо е обаянието, което излъчва, искреното и проникновено слово попада право в сърцата: „Нашето дело зависи от нашите собствени усилия“. „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако губя, губя само мене си.“

Турските потери непрестанно са по петите му, а той успява да се измъкне под носа на преследвачите, преобличайки се и приемайки всевъзможни образи. 

Апостолът на българската свобода е заловен през зимата на 1872 г. в Къкринското ханче край Ловеч. След разкрития и арести във Вътрешната революционна организация и за да спре нейния разгром, Левски поема отговорността и става изкупителна жертва. 

Изправен е пред съда в София. На процеса казва, че само той е виновен и не посочва никой друг, замесен в делото. Левски предизвиква възхищение дори у турските съдии. 

„Демонът на империята“, от който турското правителство толкова много се страхува и който създаде комитети, създали условия по-късно за Освобождението на България, е обесен на 19 февруари 1873 г. 

Днес ние празнуваме Освобождение, макар и да не отбелязваме своята „свобода“, за която той разгърна своята неповторима Вътрешна революционна организация с около 200 комитета. 

Левски е нашата Икона на Свободата, казва за него теологът Ваклуш Толев. „Времето е в нас и ние сме във времето“, произнесе Апостолът и остана в сърцата ни, без времето, което той преобърна, да докосне и избледни нито образа му, нито копнежа за бъдещото предназначение на България.