Днес се навършват 23 години от онзи зловещ юлски ден, когато група духовници участваха в убийството на свой събрат свещеник. Случаят е безпрецедентен в историята на Българската православна църква, но още по-скандалното е, че един от съучастниците днес е покрит с бялото було и се води официално български патриарх.

Трагедията се разиграва в период на остро противоборство между алтернативните синоди на Максим и Пимен, като се надцакват кой кои църкви, манастири и  имоти да стопанисва и заграби. На 15 юли 2002 година, преди храмовия празник ударна бригада от няколко духовника и други служители на Неврокопска епархия, по нареждане на владиката Натанаил, от синода на Максим нападат женския манастир „Свети Пантелеймон“, който е между село Обидим и Добринище.  Той се стопанисва от алтернативния синод. Разбиват с чукове и тесли ключалките и катинарите, подменят ги, завземат обителта, а свещеникът Стефан Камберов, който се грижи за нея, е демонстративно изхвърлен. Наказателната група дава дежурства, за да не се опитат хората на Пимен да си вземат обителта.

Шест дни по-късно омерзен от случващото се и не получаващ никаква защита от държавните институции в Благоевградско, духовникът отива пред манастира и обявява гладна стачка. Действията му провокират „събратята“ му от алтернативната Църква, стига се до остри пререкания, садистичен побой и убийство. Задържани са свещеник Борислав Еринин и клисаря  Малин Сакарев. Четири години по късно двамата са осъдени от съда в Благоевград – единият на 5,6 години лишаване от свобода, а другият на 4,6 г., но за престъпление по непредпазливост.  Излежават половината от присъдите и излизат на свобода, без  да им е наложено никакво църковно наказание. От свидетели на кървавото събитие и от показанията на обвиняемите по делото категорично става ясно, че през цялото на гаврата с отец Камберов и убийството му там е присъствал и монахът Даниил, назначен от владиката Натанаил като отговорник за превзетия по мутренски начин манастир.

 Участвал е в наказателната му бригада за незаконно превземане на обителта. Бил е през цялото време на убийството, но не е направил нищо за да възпре насилниците. Не е повикал МВР. Сговорил се е с убийците по нареждане на Натанаил да пазят закона на омертата и да дават контролирана информация. Не е поискал епархийски съд да осъди убийците. Не е поискал Синодът да ги низвергне, не се е разграничил от тях, а в продължение на 23 години е останал в съслужение с престъпници, извършили най-тежкия грях в Църквата. Като патриарх сега  Даниил отказва макар и с късна дата, да въздаде справедливост, но не го прави, а търси чадър от държавното обвинение.  Можел е през тези повече от две десетилетия да направи покаяние и да поиска прошка от вярващите.