Светогорският  йеромонах Никита от манастира Пантократор остро разкритикува българския патриарх Даниил, обвинявайки го в невежство, непознаване на канона, не познава историята на БПЦ. Даниил е охарактеризиран като коравосърдечен човек, който не се интересува от страданията на украинския народ, дори не смята за нужно да ги спомене в нито едно изречение. 

Повод за реакцията на духовника от Света гора интервю на Даниил, което е провокирало йеромонах Никита.

Коментар по интервю на Българския патриарх Даниил

Йеромонах Никита Пантократорски

Наскоро беше публикувано интервю на Българския патриарх Даниил, което трудно би могло да бъде наречено разяснително поради многото неточности, които се съдържат в него. Забелязва се едностранна подкрепа на позициите на Руската църква и, за съжаление, абсолютно никакво споменаване на руската инвазия в Украйна, която продължава вече над три години.

В интервюто патриарх Даниил подчертава, че „Българската православна църква остава в общение с всички канонични православни църкви и не е прекъснала отношенията си с нито една от тях“, а малко по-надолу изяснява, че „Българската църква, заедно с още десет поместни православни църкви, не признава Православната църква на Украйна под ръководството на митрополит Епифаний, която получи автокефалия от Вселенската патриаршия.“

Както разбираме, това е съгласуване с новата еклисиология, наложена от Руската църква, която

 нарушава много канони

 От гледна точка на еклисиологията и свещените канони, това непризнаване на автокефалната Украинска църква от тези десет църкви няма валидност. Вторият канон от събора в Антиохия гласи: „Този, който е в общение с отлъчени, и той самият е отлъчен.“ Съществува едно общение в Христа, една обща Чаша, едно Тяло е Църквата. От момента, в който всички поменаваме Вселенския патриарх Вартоломей, ние сме в общение и с архиепископа на Киев Епифаний, дори и да не сме съслужили с него. Ако се считат за извън общение клириците на автокефалната Украинска църква, тогава в състояние на разрив са и всички, които са в общение с тях. А също така и онези, които са в общение с тези, които са в общение с отлъчените. Следователно и Българската църква, както казва Негово Блаженство. Това е православната еклисиология и това точно гласят свещените канони. Всичко останало са новопоявили се богословски конструкции, измислени от Руската църква с цел да задържи под свое влияние поместни църкви като Българската.

Една от основните причини, вероятно най-важната, поради която тези десет църкви все още се колебаят да признаят Украинската църква, е страхът от разцепление, което руснаците са готови да предизвикат в църквите, дръзнали да го направят – както показа наказателният пример с древната Патриаршия на Александрия. Без срам и без страх Божи, Руската църква извърши проникване, създавайки Екзархия на територията на Александрийската патриаршия, нарушавайки десетки свещени канони. Това беше самоволно действие, предприето без решение на православен събор – Руската църква си присвои власт, която само съборите имат. Реши да накаже Александрийската патриаршия и да действа като съдник на цялото православие, въпреки че нито един канон не ѝ дава това право. Нарушаването на толкова много канони от страна на Руската църква показва нейното безразличие към каноничния ред, към еклисиологията и към единството на православието. Това също така всява страх у останалите църкви, които знаят какво ги очаква, ако постъпят по същия начин.

Още една дезинформация,

 произлизаща от интервюто, е твърдението, че храмовете, преминали под юрисдикцията на Украинската църква, са празни – нещо напълно невярно. Те са почти препълнени, което е напълно разбираемо: къде другаде да потърсят утеха хората, които ежедневно страдат от безмилостните руски бомбардировки, ако не при Бога? Много нови храмове се строят от автокефалната църква в отговор на разрушените от „православните“ руски ракети. Негово Блаженство не споменава нищо от това. Той избира да представи реалността чрез изолирани случаи на нападения срещу свещеници от Руската църква в Украйна. Това не може да се оправдае, разбира се, но се обяснява с възмущението на украинците срещу онези, които подкрепят тези, които убиват децата им.

Но най-трагичното е, че Негово Блаженство изобщо не говори за онези, които наистина са преследвани – тези, които спят в домовете си и загиват от ракети, тези, които са изгубили всичко и са станали бежанци, тези, които плачат за децата си, тези, които прекарват нощите си в студени укрития. Никакво състрадание, никаква милост към страдащия народ – нещо, което би се очаквало от един духовен човек. А в дните, когато той дава това интервю, разрушенията и ужасът в Украйна продължават с масирани ракетни атаки. Но Негово Блаженство не намира и една дума да каже по този въпрос.

В петия член от решението на Светия синод на Вселенската патриаршия относно автокефалията на Украинската църква от октомври 2018 г. се прави призив „всички засегнати страни да избягват завземания на храмове, манастири и други имуществени елементи, както и всякакви актове на насилие и отмъщение, за да се установят мирът и любовта на Христос.“ За съжаление, и двете страни не спазват това – от гоненията срещу украински свещеници на автокефалната църква в анексираните от Русия територии, до случаите, споменати от патриарх Даниил. Послушанието към Майката Църква винаги води до спасение, както лесно можем да разберем.

Трагично е също, че Негово Блаженство свързва тези събития с приемането на клирици от автокефалната Украинска църква в манастирите на Света гора, заявявайки, че „в началото са били приемани, но сега това вече не се случва поради осъзнаването на насилието и нарушенията, свързани с действията на тази църква.“ Разбира се, това твърдение на патриарх

Даниил няма нищо общо с действителността

 Той хвърля кал върху духовността на Света Гора, заявявайки, че преследването на свещеници от Руската църква в Украйна е довело до това да не бъдат приемани в светогорските манастири. Истината е, че в началото някои манастири не приемаха клирици и поклонници от автокефалната църква, но с времето все повече манастири ги приемат, прилагайки Христовото слово: „Който дойде при Мене, няма да го изгоня навън.“ Следователно патриарх Даниил изопачава реалността, следвайки изцяло реториката на Руската църква относно Света Гора.

Най-смущаващото обаче е цялостното отношение на патриарх Даниил към украинския църковен въпрос, сякаш няма представа за историята на Църквата, на която е предстоятел. Българската църква се е намирала в схизма 75 години. През 1945 г. тя беше възстановена от Вселенската патриаршия в името на единството и, разбира се, всички епископи, свещеници и дякони не бяха ръкоположени наново, въпреки че всички са били бивши схизматици. Ако той наистина желаеше единство в Църквата, както твърди в интервюто си, щеше достойно да признае Украинската църква, защото става въпрос за завършено църковно дело, което не може да бъде отменено. Вместо това, патриарх Даниил дори не е направил задължителното мирно посещение във Вселенската патриаршия след избирането си, показвайки по този начин намерението си да следва строго и едностранно Руската църква.

С голяма скръб следим драматичните последици от руската инвазия в Украйна. Хиляди загинали – руснаци и украинци, над милион бежанци и безкрайно страдание за още милиони обикновени украински, но и руски семейства, които губят децата си в тази война. Болката е непоносима, а бъдещето – несигурно. В тази болка участваме и ние. Скърбим заедно със страдащите. И като светогорски монаси знаем, че най-голямата помощ, която може да предложи един монах, е молитвата. Защото чрез молитвата божествената помощ ще достигне до мнозина, докато индивидуалната помощ е ограничена според възможностите на всеки. Затова ежедневно изливаме горещи молитви към нашата Майка – Пресвета Богородица, покровителка и застъпница на Света Гора и надежда на всички хора, радост за скърбящите, закрила и помощ за онеправданите – да донесе тъй жадувания мир и утеха в душите на страдащите. Да могат да понесат своя Кръст, взирайки се и очаквайки Възкресението, което със сигурност ще дойде заедно с единството на Църквата.

Източник: yxthimeron.com

Коментарът е публикуван в  hristianstvo.bg