Съчетала две знаменателни събития от нашата история, на тази дата си припомняме както героизма на нашите предци, така и тяхната саможертва в името на България
На 26 март отбелязваме Деня на Тракия – празник, който носи едновременно духа на триумфа и тежестта на трагедията. Датата е свързана с превземането на Одринската крепост през 1913 г., едно от най-големите военни постижения в новата българска история. Победата на българската армия по време на Първата балканска война е историческо доказателство за смелостта и бойния дух на нашия народ.
Но Денят на Тракия не е само повод за гордост. Той е и ден на паметта за стотиците хиляди българи, които само няколко месеца по-късно – през лятото на 1913 г. – са прогонени от родните си земи в Одринска Тракия от настъпващата турска армия.
Разорението на тракийските българи през 1913 г. е определяно като геноцид и етническо прочистване. Над 300 000 души са били принудени да напуснат домовете си, а между 50 000 и 60 000 са загубили живота си. Тези ужасяващи събития са описани както от българския академик Любомир Милетич, така и в доклада на Фондация „Карнеги“ за международен мир от 1914 г.
Днес, 26 март е не само символ на борбата за свобода, но и ден за преклонение пред паметта на загиналите. Тази дата е официален празник на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ), обединяващ потомците на тракийските българи.
С постановление на Министерския съвет през 2006 г. 26 март е официално обявен за Ден на Тракия – ден, в който си припомняме както героизма на нашите предци, така и тяхната саможертва в името на България.
Още от От редактора
Славен ден: преди 841 години братята Асен и Петър възстановяват Втората българска държава
Като столица се утвърждава Търновград, който се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя
123 години памет за Майстора от Брезово - човекът, който ни завеща една "безсмъртна" България
Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции