На 3 септември 1916 г., в разгара на Първата световна война, Българската IV-та конна бригада под командването на легендарния генерал Иван Колев влиза в едно от най-знаковите сражения в Добруджанската кампания.

Съставена от едва 400 конници от 6-ти конен полк, бригадата се изправя срещу многократно по-многоброен противник – 4000 румънски войници, подкрепени от руска казашка кавалерия и артилерия. В ожесточения сблъсък при селата Карапелит и Кочмар българите предприемат устремна атака, която прераства в истинска сеч.

Резултатът е категоричен – противникът е напълно разгромен. Само румънската бригада губи над 650 убити и 730 пленени, докато българите, подкрепени от Лейбгвардейския конен полк, дават 15 жертви.

Победата при Карапелит–Кочмар има стратегическо значение. Тя открива пътя за настъплението и освобождаването на Тутракан, където дни по-късно ще се води едно от най-решаващите сражения в кампанията. Успехът подкопава бойния дух на противника и показва, че българската войска не само може да разгромява румънски части, но и да се изправя равностойно срещу прочутата руска казашка конница – символ на военна мощ в онази епоха.

Така битката при Карапелит–Кочмар остава в историята като пример за смелост, военен гений и национален устрем, белязал Добруджанската епопея от есента на 1916 г.