3 септември 1916 г.: кавалерийската победа на ген. Иван Колев, която откри пътя към Тутракан
На 3 септември 1916 г. 400 български кавалеристи от бригадата на ген. Иван Колев разбиват 4000 румънци, подкрепени от руска казашка конница, в битката при Карапелит–Кочмар. Победата отваря пътя за Тутракан и влиза в историята като ключов момент от Добруджанската епопея.
На 3 септември 1916 г., в разгара на Първата световна война, Българската IV-та конна бригада под командването на легендарния генерал Иван Колев влиза в едно от най-знаковите сражения в Добруджанската кампания.
Съставена от едва 400 конници от 6-ти конен полк, бригадата се изправя срещу многократно по-многоброен противник – 4000 румънски войници, подкрепени от руска казашка кавалерия и артилерия. В ожесточения сблъсък при селата Карапелит и Кочмар българите предприемат устремна атака, която прераства в истинска сеч.
Резултатът е категоричен – противникът е напълно разгромен. Само румънската бригада губи над 650 убити и 730 пленени, докато българите, подкрепени от Лейбгвардейския конен полк, дават 15 жертви.
Победата при Карапелит–Кочмар има стратегическо значение. Тя открива пътя за настъплението и освобождаването на Тутракан, където дни по-късно ще се води едно от най-решаващите сражения в кампанията. Успехът подкопава бойния дух на противника и показва, че българската войска не само може да разгромява румънски части, но и да се изправя равностойно срещу прочутата руска казашка конница – символ на военна мощ в онази епоха.
Така битката при Карапелит–Кочмар остава в историята като пример за смелост, военен гений и национален устрем, белязал Добруджанската епопея от есента на 1916 г.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел