29 Август, 2026

3 септември 1916 г.: кавалерийската победа на ген. Иван Колев, която откри пътя към Тутракан

Български кавалеристи в бой

На 3 септември 1916 г. 400 български кавалеристи от бригадата на ген. Иван Колев разбиват 4000 румънци, подкрепени от руска казашка конница, в битката при Карапелит–Кочмар. Победата отваря пътя за Тутракан и влиза в историята като ключов момент от Добруджанската епопея.

На 3 септември 1916 г., в разгара на Първата световна война, Българската IV-та конна бригада под командването на легендарния генерал Иван Колев влиза в едно от най-знаковите сражения в Добруджанската кампания.

Съставена от едва 400 конници от 6-ти конен полк, бригадата се изправя срещу многократно по-многоброен противник – 4000 румънски войници, подкрепени от руска казашка кавалерия и артилерия. В ожесточения сблъсък при селата Карапелит и Кочмар българите предприемат устремна атака, която прераства в истинска сеч.

Резултатът е категоричен – противникът е напълно разгромен. Само румънската бригада губи над 650 убити и 730 пленени, докато българите, подкрепени от Лейбгвардейския конен полк, дават 15 жертви.

Победата при Карапелит–Кочмар има стратегическо значение. Тя открива пътя за настъплението и освобождаването на Тутракан, където дни по-късно ще се води едно от най-решаващите сражения в кампанията. Успехът подкопава бойния дух на противника и показва, че българската войска не само може да разгромява румънски части, но и да се изправя равностойно срещу прочутата руска казашка конница – символ на военна мощ в онази епоха.

Така битката при Карапелит–Кочмар остава в историята като пример за смелост, военен гений и национален устрем, белязал Добруджанската епопея от есента на 1916 г.

Сподели:
Преди 67 години БКП закрива лагера на смъртта "Белене", но за жертвите и съсипаните съдби все още няма възмездие

Преди 67 години БКП закрива лагера на смъртта "Белене", но за жертвите и съсипаните съдби все още няма възмездие

След идването на демокрацията започва дело за комунистическите лагери, което обаче е провалено от функционери и магистрати, свързани с управляващата тогава БСП.

Кой уби в Чехия Райко Даскалов - ВМРО или Александър Цанков?

Кой уби в Чехия Райко Даскалов - ВМРО или Александър Цанков?

През 1946 г. костите на българския министър и дипломат са пренесени в България, гробът му днес е в софийската Борисова градина

Преди 36 години комунистите подпалват Партийния дом в София, горят червения грях

Преди 36 години комунистите подпалват Партийния дом в София, горят червения грях

30 години след палежа все още няма яснота изгоряла ли е истината за българския преход в приземните етажи на бившия Партиен дом, над който сега се вее националният трибагреник, а сградата се ползва от НС

Коментари (0)