Reuters: Тръмп накара Европа да се превъоръжи, но това може да се обърне срещу САЩ

Натискът на президента на САЩ Доналд Тръмп върху съюзниците от НАТО действително доведе до рязко увеличаване на разходите за отбрана в Европа. В същото време обаче този подход подкопава доверието към Вашингтон като надежден партньор и насърчава европейските държави да търсят по-голяма военна самостоятелност. Това показва анализ на Reuters.

Като пример агенцията посочва авиобазата „Михаил Когълничану“ в Румъния, изградена с възможност да приема хиляди американски военнослужещи. От 1999 г. там са разположени американски сили, участвали във военните операции на САЩ в Ирак и Афганистан.

През 2025 г. около половината от приблизително 2000-те американски военнослужещи в Румъния напуснаха страната, след като администрацията на Тръмп започна мащабно преструктуриране на американското военно присъствие в Европа. За Румъния, която граничи с Украйна, това предизвика сериозни опасения.

През юли на авиобазата все пак са били разположени девет американски самолета-цистерни KC-135, предназначени за дозареждане във въздуха на американски изтребители и бомбардировачи при евентуални операции срещу Иран. Екипажите и помощният персонал на самолетите частично компенсирали предишното намаляване на американското военно присъствие.

Reuters припомня, че Тръмп многократно е заплашвал с по-нататъшно изтегляне на американски войски от Европа. Той оказва натиск върху европейските съюзници заради разходите им за отбрана и критикува правителства, които не са готови безусловно да подкрепят американско-израелската война срещу Иран. Президентът дори е заплашвал с излизане на САЩ от НАТО.

Въпреки това Вашингтон продължава да инвестира значителни средства в ключови военни обекти на НАТО и да разчита на тях за проектиране на американската военна мощ в Европа.

Според девет настоящи и бивши американски представители, цитирани от Reuters, както републиканците, така и демократите в Конгреса, заедно с влиятелни американски оръжейни компании, имат достатъчно политическо влияние, за да блокират евентуално излизане на САЩ от НАТО.

Но дори това да не се случи, според европейски и американски стратези щетите върху доверието в съюза могат да бъдат трудни за преодоляване.

Подходът на Тръмп към НАТО може да има обратен ефект

Американски и европейски представители казват пред Reuters, че в Европа все повече се съмняват дали САЩ ще останат надежден партньор в областта на сигурността. Тези съмнения вече влияят върху решенията за военните бюджети, покупките на оръжия и дългосрочното планиране на отбраната.

Според цитирани от агенцията представители трансатлантическото доверие е намаляло, а някои съюзници поставят под въпрос и практическата стойност на член 5 от договора за НАТО, според който въоръжено нападение срещу една държава членка се разглежда като нападение срещу всички.

В същото време най-малко осем държави от НАТО, сред които Канада, Полша, Дания и Испания, започват да диверсифицират зависимостта си от американски оръжия, технологии и отбранителни компании.

Така натискът на Тръмп за увеличаване на европейските разходи за отбрана може да доведе до неочакван резултат: Европа действително да харчи повече за военни способности, но част от тези средства да отиват не към американската, а към европейската и друга чуждестранна отбранителна индустрия.

Войната в Украйна допълнително ускорява този процес. Бойното поле показа колко бързо се променят съвременните военни технологии – от масовото използване на дронове до средствата за радиоелектронна борба и противовъздушната отбрана.

Европейските държави все по-активно разработват собствени решения, което в дългосрочен план може да намали зависимостта им от американските технологии.

Тази зависимост обаче няма как да бъде прекъсната за една нощ. Производството на сложни оръжейни системи изисква години, а някои европейски държави продължават да разчитат в значителна степен на американско оборудване.

Канада например избра австралийска радиолокационна система вместо американска, разглежда възможността за закупуване на шведски изтребители Gripen вместо допълнителни F-35 и вече е взела решение да придобие самолети за ранно предупреждение от Швеция.

Подобни процеси се наблюдават и в други държави от НАТО.

Американски представители признават пред Reuters, че се опасяват, че европейските съюзници ще насочват все по-голяма част от увеличените си военни бюджети към собствени или алтернативни системи. Това означава, че американските оръжейни компании могат да загубят част от пазара, който традиционно разчиташе на американско въоръжение.

Готово ли е НАТО за война?

Пълномащабната война на Русия срещу Украйна поставя и друг въпрос: доколко НАТО е подготвено за конфликт, в който самият алианс би трябвало да участва пряко.

Петима украински и западни представители на отбранителните ведомства заявяват пред Reuters, че развитието на бойното поле е толкова бързо, че някои оръжия и тактики на НАТО вече рискуват да остареят.

Докато Украйна може да променя и адаптира определени решения в рамките на седмици, НАТО често се нуждае от години, а понякога и десетилетия, за разработване и закупуване на нови системи.

Денис Щилерман, съосновател и главен конструктор на отбранителната компания Fire Point, заявява пред агенцията, че танковете, на които държавите от НАТО дълго време разчитаха, са изправени пред сериозно предизвикателство от евтините дронове. По думите му дрон на стойност около 5000 долара може да унищожи танк.

Безпилотните апарати променят и начина, по който се движат войските. Големи групи военнослужещи и военни колони вече представляват много по-лесни цели.

Украински представители посочват пред Reuters, че ролята на Украйна вече не е само да получава военна помощ от НАТО. Страната предава на съюзниците си и натрупания на бойното поле опит от войната с Русия.

Проблемът според тях е, че военната бюрокрация на НАТО трудно успява да превърне тези уроци в достатъчно бързи промени.

Войната разкрива и друга сериозна слабост – противовъздушната и противоракетната отбрана. Според представители на НАТО именно тази област е сред най-трудните за бързо подобряване.

Европа вече търси алтернативи на американските системи Patriot. Франция и Италия развиват системата SAMP/T-NG, предназначена, наред с другото, за противодействие на балистични ракети, а Украйна очаква доставки от новата система.

Може ли Русия да атакува НАТО?

Reuters разглежда и въпроса за евентуален пряк конфликт между Русия и НАТО.

По-рано The Wall Street Journal писа, че от гледна точка на наличните ресурси Русия няма очевидна причина да започва пряка война срещу целия алианс. В същото време според изданието Кремъл може да има различни стратегически изчисления.

Русия вече тества способността на НАТО да реагира чрез действия в т.нар. „сива зона“ – под прага на открития военен конфликт. Сред посочваните примери са използването на кораби от „сенчестия флот“ за операции с дронове, кибератаки и действия срещу подводната инфраструктура и комуникационните кабели.

Според анализаторите, цитирани от Reuters, подобни действия целят да открият слабите места на европейската сигурност, без да се стига до директна война между Русия и НАТО.

Възможен сценарий, който тревожи западни стратези, е Москва да се опита да използва политическите различия между съюзниците, преди Европа да успее да изгради достатъчно самостоятелни военни способности.

Така натискът на Вашингтон върху Европа вече има двоен ефект: съюзниците увеличават разходите си за отбрана, но едновременно с това започват да мислят как да намалят зависимостта си от американската военна мощ.

faktor.bg