Евлоги Станчев*

„Роб, който не се стреми да се освободи от робство, заслужава двойно робство.“

„Русизмът [т.е. Рашизмът] е специфична форма на идеология, пропита от омраза към човечеството, основана на великодържавен шовинизъм, пълна бездуховност и аморалност. Отличава се от известните форми на фашизъм, расизъм и национализъм със своята особена жестокост както към човека, така и към природата. Принципът на действие на тази идеология е унищожението на всичко и всички – тактиката на изгорялата земя. Отличава се с шизофренична форма на мания за световно господство. Притежавайки робска психология, тази идеология паразитира върху фалшива история, върху окупирани територии и потиснати народи. За русизма е характерен постоянен политически, юридически и идеологически тероризъм.“

На 21 април се навършват точно 30 години от убийството на автора на тези думи – ген. Джохар Дудаев (1944–1996). Чеченски политик, военен пилот и първи президент на независимата Чеченска република Ичкерия в периода 1991–1996 г., той остава в историята като един от най-ярките символи на чеченската борба за независимост и освобождение от руското господство, датиращо още от XIX век.

Дудаев има съдбата да живее в изключително тежки времена за своя народ. Животът му започва с 

масовата депортация на чеченците в СССР

 през февруари 1944 г., продължава на хиляди километри от родината и приключва по време на кървавата Първа чеченска война (1994–1996). Въпреки това Дудаев принадлежи към онзи рядък тип хора, за които отказът от националната кауза не съществува като възможност – дори когато има постоянен риск за живота. Неговият образ въплъщава чеченската национална чест и несломимата съпротива срещу многократно по-силен военен противник. Малкото запазени снимки на Дудаев са го запечатали за историята с лека усмивка и искряща увереност в правдата на своето дело.

*     *     *

Джохар Дудаев е роден на 15 февруари 1944 г. в село Ялхорой, в тогавашната Чечено-Ингушка автономна република на СССР – само няколко дни преди зловещата депортация на целия чеченски народ от съветските власти поради фалшиви обвинения в „масово сътрудничество“ с нацистка Германия по време на войната. Новороденото бебе преживява дългия, няколкохиляден път до Казахстан във вагон за добитък. Там прекарва първите тринадесет години от живота си. Семейството му получава възможност да се завърне в своята кавказка родина едва през 1957 г., в контекста на инициираната от тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов реабилитация на депортираните народи.

След първоначално обучение за електротехник във вечерно училище Джохар постъпва във военно училище за пилоти в Тамбов, а впоследствие завършва и Военно-въздушната академия „Юри Гагарин“ в Монино, Московска област. Той прави бляскава кариера в съветските ВВС, достигайки ранга генерал-майор. Според някои сведения участва във войната в Афганистан – твърдение, което самият той по-късно отрича.

В края на 80-те години Дудаев е командир на една от тежките бомбардировъчни авиационни дивизии на съветските ВВС, разположена в естонския град Тарту. През този период чеченският пилот става голям приятел на естонския народ. В контекста на естонското национално движение за независимост Дудаев заявява, че няма да допусне съветска военна интервенция в Естония. 

През пролетта на 1990 г. започва неговата обществена и политическа дейност, когато става председател на Общонационалния конгрес на чеченския народ – антисъветска

 организация на чеченски националисти, 

стремяща се към постигане на национален суверенитет на Чечено-Ингушката АССР. Конгресът има водеща роля в т.нар. Чеченска революция през лятото на 1991 г., довела до разпада на съветската власт в републиката. Кулминацията на процеса по изграждане на самостоятелна чеченска държавност настъпва на 27 октомври 1991 г., когато се провеждат президентски избори, спечелени с 90% от ген. Дудаев. Няколко дни по-късно, на 1 ноември, новоизбраният президент издава указ за държавен суверенитет на Чеченската република Ичкерия, обхващаща чеченските територии на общата Чечено-Ингушка република. Тогавашният руски президент Борис Елцин обаче отказва да признае републиката – единственото правителство, което установява дипломатически отношения с Ичкерия е това на първия демократично избран президент на Грузия Звиад Гамсахурдия. На 2 март 1992 г. независима Чечения приема своята първа конституция, според която републиката представлява светска държава (чл. 4).

Съществуването на самостоятелна Чеченска република се възприема от Москва като екзистенциална заплаха за Руската федерация – чеченската независимост, в комбинация със стремежите на Република Татарстан към собствен национален суверенитет, съдържа потенциален риск да отключи процеси на дезинтеграция на руската държава по национален признак. Това обяснява защо руското правителство прави всичко възможно, за да уязви Чечения – младата република е поставена в икономическа изолация, а руските специални служби започват да подпомагат и въоръжават опозиционни на Дудаев чеченски групировки. След неуспешен опит за преврат в Грозни от страна на чеченската опозиция, ръководена от Умар Автурханов, на 11 декември 1994 г. Елцин изпраща руската армия в Чечения – събитие, поставило 

началото на Първата чеченска война

Последвалият период води до неописуема катастрофа, отнела живота на над 100 хиляди цивилни и опустошила на практика цялата република.

През това време Дудаев е постоянно преследван от руските служби. Срещу него са извършени три неуспешни опита за покушение. На 21 април 1996 г. обаче, докато разговаря по спътников телефон, руснаците успяват да засекат неговото местонахождение. Два бойни самолета изстрелват ракети с лазерно насочване, които го убиват.

Той е наследен на президентския пост от писателя и досегашен чеченски вицепрезидент Зелимхан Яндарбиев. През 1997 г., след провеждането на избори, трети президент на Чечения става командирът Аслан Масхадов.

След убийството на Дудаев задълбочаващата се институционална криза и 

разпадът на светската държавност в Чечения стават необратими

 Въпреки подписаното на 30 август 1996 г. Хасавюртско споразумение, което постановява изтегляне на руските войски, републиката е белязана от възход на ислямистки групировки. Съществуват многобройни свидетелства, че руската държава търгува петрол и оръжия с някои от командирите на тези формирования – факти, достигнали до нас благодарение на самоотвержените разследвания на независими журналисти като Анна Политковская. След навлизането на чеченски екстремисти в съседен Дагестан през август 1999 г. – събитие, което според Политковская поражда съмнения за участие на руската ФСБ – Русия започва Втората чеченска война под претекст, че извършва „контратерористична операция“.

По това време настъпва сериозно разместване в чеченската власт, чиито последици определят историята на Чечения и до днес – в хода на войната бившият чеченски мюфтия ахмат кадиров преминава на страната на Москва, която през 2003 г. го издига за президент на Чечения. През 2007 г. властта в републиката преминава в ръцете на сина му рамзан, който изгражда проруска диктатура.

*     *     *

Макар влиянието на ген. Джохар Дудаев на пръв поглед да изглежда ограничено в национална рамка, неговото историческо значение далеч надхвърля чеченската кауза. Той е 

убеден противник на московската колониална политика 

и радетел за освобождението на поробените от Русия народи. Днес името му носят улици и площади в редица градове в Литва, Латвия, Грузия, Полша, Украйна, Турция.

Още в началото на руската война срещу Украйна, през март 2014 г., чеченски доброволци създават батальона „Джохар Дудаев“ на страната на украинската армия. Бойците в това формирование се сражават рамо до рамо с украинските воини срещу общия враг – руския империализъм. Още от 2014 г. батальонът участва в някои от най-тежките сражения срещу руските окупатори в Донбас.

Да живее Чеченска република Ичкерия! Свобода за чеченския народ!

*Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. През 2019 г. защитава докторска дисертация по руска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му занимания са в областта на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От особен интерес за него представляват различни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите конфликти в тези региони.