Николай Василев*

Днес е тъжен ден в българската история. На тази дата през 1934 г. група офицери извършват безкръвен държавен преврат. Слагат за дълго край на истинската многопартийна парламентарна демокрация.
Управлението им е само прелюдия пред концентрирането на властта в ръцете на цар Борис III, а неговият едноличен режим се оказва само прелюдия преди налагането на тоталитарния комунистически режим - дошъл на власт в резултат на съветската окупация. 

Но 19 май не идва като гръм от ясно небе.

Антигероите, са хора, които вече са се проявили на 9 юни 1923 г. и ще гастролират в българската история отново на 9 септември 1944 г. Но те са по-скоро симптом, отколкото фактор. Реалният фактор, който прави тяхната поява възможна е ... да си го признаем, отвръщението от демокрацията.

Ние българите нямаме аристокрация и затова след всяко освобождение възприемаме демокрацията с огромен ентусиазъм.  Още през 1880 г., преди повечето европейски страни сме сменили властта с избори. Но нашата демокрация винаги си е била Байганьовска. Генерира партизанщина и корупция и хората бързо- бързо се отвърщават от нея.  Не че това е български патент. Въпросът, който хора като Кимон Георгиев и Дамян Велчев си задават е вечен. "Защо ние, дисциплинираните офицери, трябва да се подчиняваме на политици, които само бръщолевят, а често лъжат и крадат?" Задавал си го е Гай Марий, по време на Римската република, когато се е опитал да овладее властта, но е бил спрян от Сула - диктатор, който доброволно връща властта на Сената. Задава си го и Акинак от "Междузвездни войни", преди да премине на тъмната страна. Дори във Великобритания, когато се роди принц Уилям, бе тиражирано стихчето: "God save us from the politicians, whose trics bring our country down. And save the baby who is born, to wear the British crown," (Боже опази ни от политиците, чиито игрички съсипват страната ни и опази бебето, което е родено, за да носи британската корона). 

Но у нас деградациета на демокрацията и търсенето на "алтернативи" се повтаря като че ли с безпогрешна предвидимост. След 1934 г.

мнозина търсят някакъв вълшебен модел

От левия Иван Хаджийски, до десния Богдан Филов, който предлага да търсим наш модел, който да пасва на нашия национален характер, така както фашизмът отговарял на италианския, националсоциализмът на немския и комунизмът на руския. Разбира се такъв вълшебен  модел не съществува  ( а споменатите са ужасна катастрофа за споменатите народи). Когато цар Борис умира при неизяснени обстоятелства, държавата продължава като влак без машинист към деветосептемврийската катастрофа. Защото начело стоят не политици, преборили се за народното доверие, а назначени чиновници. И тогава за четиридесет и пет години ще важи максимата:

"Както е в Съветския съюз, така ще е и у нас!"

Няма спор, че след 1934 г., когато са забранени партиите, спират вечните министерски кризи, на непрестанното роене на партиите и следва икономически подем. Но през следващите години страната трябва да вземе стратегически решения и ги взема без широк обществен дебат и те се оказват фатални.
Можем ли да сравним 19 април 2026 г. с 19 май 1934 г.?

Както е казано, историята не се повтаря, но се римува 

Нямаше преврат, но властта бе овладяна от бивши военни. Народът си каза тежката дума, но той не гласува за партията "Прогресивна България", а за това "президентът" да сложи край на политическата криза. Все още не знаем какво ще направи това управление, но знаем, че властта е силно концентрирана в ръцете на един човек. 

Някои от заявките - като предложенията за финансова дисциплина, за съкращаване на администрацията, за спиране на автоматичното  надуване на заплатите в бюджетната сфера, ако бъдат осъществени - едно голямо "ако",  ще доведат до икономически възход. И да, подобни разумни мерки не биха били по силите на някоя сложна коалиция. 

Но заявките за ограничаване на ролята на опозицията и превръщането на Народното събрания в гумен печат за "президента - премиер" звучат зловещо. 

Отново предстои да се взимат стратегически решения, които ще предопределят съдбата на България за идните три четвърти на 21 век. Дано да излезем от "деветнайстомайския" цикъл по по-щастлив начин, отколкото това стана през 20 век! 

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.