10 Май, 2026

35 години от създаването на Независимото дружество за защита правата на човека – ледоразбивачът на ДС и БКП

35 години от създаването на Независимото дружество за защита правата на човека – ледоразбивачът на ДС и БКП

На 16-и януари 1988 г. е образувана в Пловдив първата антикомунистическа опозиция след горянското движение. Тя е създадена от Илия Стоянов Минев. Днес се навършват 35 години от създаването на Независимото дружество за защита правата на човека.

Илия Стоянов Минев (5 декември 1917 – 6 януари 2000) e български антикомунист и националист, един от водачите на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), организация с известни симпатии към националсоциалистическата идеология. След 1944 г. Минев е съден за легионерска дейност, като излежава общо 33 години в затвори и концлагери. На 16 януари 1988 г. той става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека.

На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на Държавна сигурност. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван понеже „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. През същата година е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет – организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористични действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. След това е осъден на 7 години за „опит да отрови водата на София“. По-късно му дават още една година за незаконно производство на пластмасови изделия. С кратки промеждутъци прекарва в затвора до 1978 г., като лежи в почти всички затвори на страната – най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Когато в затворите е спусната вътрешна разпоредба, че всички политически затворници трябва да бъдат изкарвани на работа, а който откаже да бъде вкарван в карцера, единственият в България, който отказва да работи, е Минев. Поради това прекарва 1860 дни в карцера, а независимо от това 460 дни прекарва в гладни стачки. След като е освободен, живее в град Септември, където е въдворен и са му наложени редица ограничения по Закона за народната милиция. Осем години е с мярка за неотклонение „подписка“ и всяка сутрин и вечер се разписва при дежурния офицер в управлението. 

Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984 – 1985 Минев работи активно по организирането на такова дружество. През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека.

„Нашите призиви на събитието ще са антикомунистически, демократични и националистически. Основният ни призив е за справедливост в България. След 9-и септември 1944 г. беше променена психологията на българите с избиването на интелигенцията. Бяхме докарани до там, че ни се натякваха просташки възгледи, които противоречат на Десетте Божи заповеди. Сега цялата образователна и правосъдна система е в техните ръце“, казваше приживе  пред Faktor.bg Минев. 

Сподели:

Коментари (0)

Най-мръсното предателство на комунистите – обявен е „македонски народ“ на 6 май

Най-мръсното предателство на комунистите – обявен е „македонски народ“ на 6 май

Във Виена е подписан и обнародван така нареченият Майски манифест, който прави разлика за първи път между „македонския“ и другите балкански народи и поради това този акт се смята днес в СР Македония като жалон за македонската нация

Преди 150 години поп Харитон избира самоубийството пред живота в несвободна България

Преди 150 години поп Харитон избира самоубийството пред живота в несвободна България

Войводата сам с меч в ръка загинал, намушкан от турски щикове върху грамада от вражески тела, които убил с последните си сили

Преди 123 години Гоце Делчев намира смъртта си край Баница

Преди 123 години Гоце Делчев намира смъртта си край Баница

Гибелта на македонския войвода се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО