90 години от рождението на Вацлав Хавел: човекът, за когото политиката означаваше отговорност пред истината

Д-р Евлоги Станчев

На 5 октомври 1936 г., преди точно 90 години, е роден Вацлав Хавел (1936–2011) – чешки политик, дисидент и интелектуалец, оставил незаличим отпечатък не само върху чешката, но и върху европейската история.

Хавел е човек, чието мислене се основава върху трайното убеждение, че политическата свобода изисква преди всичко лична почтеност и гражданска отговорност. Неговото творчество и обществена дейност са белязани от стремежа да пробужда именно чувството за граждански дълг – както в политически, така и в по-широк обществен смисъл.

Като драматург Хавел притежава необикновената способност 

да описва с изключителна проницателност естеството на комунизма

 Той показва, често с похватите на сатирата, че трагедията на тази система далеч надхвърля ограничаването на политическата свобода. В своята същност тя е изградена върху механизми, целящи нищо по-малко от пречупването на човешката съвест и унищожаването на способността за самостоятелно действие. Длъжни сме да признаем, че последиците от тези механизми все още са болезнено видими в някои източноевропейски общества. Българският пример е пословичен в това отношение.

Не са малко политиците и обществениците, които в наши дни се идентифицират с европейската демократична традиция, за чието отстояване и обновяване Хавел има съществен принос. Уви, малцина сред тях в действителност притежават онази безусловна нетърпимост към несправедливостта, която определя политическото битие на първия чешки президент. Да не губим тази нетърпимост и да съхраняваме чувствителността си към проявите на обществена непочтеност – в този призив може би в най-пълна степен се съдържа политическото завещание на Вацлав Хавел.

Това послание става все по-актуално днес – особено на фона на последователните опити европейските общества да бъдат отровени от примитивен популизъм, обществен реваншизъм и култ към омразата срещу другомислието. Необходими са волята да разпознаваме тези отрови, отговорността да ги назоваваме открито и смелостта да се изправяме срещу тях. В това се състои едно от основните задължения на нашето политическо съвремие.

*     *     *

Вацлав Хавел е роден на 5 октомври 1936 г. в Прага в заможно семейство на предприемачи и културни дейци. Буржоазният му произход става причина за множество ограничения пред неговото образование и професионална реализация в годините на ранния чехословашки комунизъм. В началото на 50-те години се обучава и работи като химик-лаборант, като паралелно посещава вечерни гимназиални курсове. Тъй като възможностите му да следва хуманитарна специалност са ограничени по политически причини, постъпва в Икономическия факултет на Чешкия технически университет в Прага, но впоследствие прекъсва следването си.

След военната си служба Хавел започва работа в пражките театрални среди. Паралелно следва задочно драматургия в Театралния факултет на Академията за сценични изкуства в Прага. Пробивът му като драматург идва с пиесата „Градинско увеселение“ (1963 г.), която му носи и международно признание. Произведението разкрива как конформизмът и подчинението на бюрократичните ритуали на комунизма водят до постепенното обезличаване на човека и разрушаването на основните човешки ценности. Хавел придобива още по-голяма известност с пиесата „Меморандумът“ (1965 г.), сатирично представяща как административният абсурд на властта – и най-вече на комунистическата власт – може да обезсили човека и да го приучи към примирение. След разгрома на Пражката пролет Хавел е изключен от официалния културен живот, а 

произведенията му са забранени в Чехословакия

Още от младежка възраст Хавел е последователен противник на комунизма. Той не може да се примири с опита на системата да моделира съзнанието и съвестта на гражданите. За тази своя непреклонна съпротива впоследствие плаща висока цена.

При нахлуването на силите на Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г. участва активно в гражданската съпротива в Либерец, пишейки текстове за местната радиостанция. В средата на 70-те години работи като общ работник в пивоварна край град Трутнов. През този период се утвърждава като един от водещите чехословашки дисиденти. Пише пиеси и есета, които се разпространяват нелегално, а част от тях достигат и до международна публика. Хавел е съосновател на гражданската правозащитна инициатива „Харта 77“. Решителен тласък за възникването ѝ дават репресиите на режима срещу чехословашката ъндърграунд култура и особено преследването на музикантите от рок групата The Plastic People of the Universe. Хавел е и сред съоснователите на Комитета за защита на несправедливо преследваните. Заради тази своя дейност е арестуван многократно, лишаван е от свобода и е поставян под постоянното наблюдение на Държавна сигурност. Най-дългият му престой в затвора продължава от май 1979 до февруари 1983 г.

Най-известното сред неговите политически съчинения без съмнение остава есето

 „Властта на безвластните“ (1978 г.),

 преведено през 2017 г. и на български език. Няма да е пресилено да се каже, че тук е синтезирана сърцевината на политическото и интелектуалното наследство на Хавел. Този текст произнася една от най-тежките присъди срещу комунистическата система и срещу всичко, което я поддържа и възпроизвежда. Хавел поставя в центъра една-единствена дума, способна да разруши привидната непоклатимост на тоталитарната власт – истината. 

Основополагаща е ролята на Хавел в чехословашката Нежна революция през 1989 г., довела до разпадането на комунистическия режим. Като съосновател и водеща фигура на демократичния Граждански форум той се превръща в основното лице на политическите промени в страната. На 29 декември 1989 г. е избран за президент на Чехословакия. Въпреки усилията му да съхрани общата държава на чехи и словаци, нейната дезинтеграция става неизбежна и през юли 1992 г. той подава оставка, заявявайки, че няма да ръководи разпадането на страната. След разделянето на Чехословакия през януари 1993 г. Хавел е избран за първи президент на Чешката република. Заема този пост до 2003 г., когато приключва вторият му мандат и е наследен от дългогодишния си политически опонент Вацлав Клаус.

Макар да не е единственият участник в тези процеси, Хавел има огромни заслуги за демократизацията на Чехия и за нейното бързо и пълноценно интегриране в европейската общност. Неговият огромен политически и морален авторитет допринася за преодоляването на наследството на комунистическата диктатура и за утвърждаването на гражданските свободи. Сред значимите постижения на неговото президентство е 

приносът му за разпускането на Варшавския договор

 през 1991 г. Хавел е и убеден застъпник за разширяването на НАТО към страните от Централна и Източна Европа. През 1999 г., по време на втория му президентски мандат, Чехия става член на Алианса.

След оттеглянето си от активната политика Хавел продължава своята интензивна обществена дейност. Участва в различни инициативи, свързани със защитата на човешките права, а също пише нови произведения, поставяни на престижни международни сцени. През последните години от живота си публично подкрепя чешката Зелена партия.

Умира на 18 декември 2011 г. в дома си в Храдечек, на 75-годишна възраст. Тогавашният министър-председател на Чехия Петър Нечас обявява тридневен национален траур.

Вацлав Хавел е удостояван с десетки престижни отличия и награди – както приживе, така и посмъртно. Неговото име носят улици, площади, библиотеки и различни други обекти по целия свят. През 2012 г. международното летище на Прага е преименувано на негово име.

В центъра на София, на пресечката между улиците „Шипка“, „Проф. Асен Златаров“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, се намира малък площад, който от 2020 г. носи името „Вацлав Хавел“. През 2024 г. там е поставена скулптурата „Сърцето пътува“ на чешкия творец Курт Гебауер. Тя препраща към един от най-разпознаваемите символи, свързани с чешкия политик – сърцето, което той добавя към своя подпис