2 Юни, 2026

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

снимка: Уикипедия

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

Едно убийство и едно самоубийство преди 98 години в центъра на Скопие остават най-тежкото доказателство за българската мъка и любов по Македония.

През 1927 г. патриотката от Тетово Мара Бунева е натоварена с конспиративната задача да се завърне в Скопие и да получи доверието на сръбската администрация, така че да не буди никакво съмнение пред окупаторския режим. Всъщност, ВМРО е осъдила на смърт резидента на сръбската тайна полиция – Велимир Прелич, отговорен за терора над българското население в Македония и пряк виновник за мъченията и убийствата на български студенти по време на Скопския студентски процес.

На 13 януари 1928 г. в центъра на Скопие, въпреки агентурата, която го следва и пази навсякъде, Прелич е застигнат от българското възмездие – Мара Бунева го разстрелва, а след това стреля и в себе си. Действието се развива на Каменния мост на р. Вардар. Когато питат издъхващата атентаторка защо е убила Прелич, тя отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Мара Бунева умира в ранното утро на 14 януари 1928 г. Първоначално е погребана на скопските гробища, но още в първите дни хората отрупват гроба й с цветя. Сръбската власт унищожава тленните й останки, за да не се превърне гробът й в място за поклонение.

Днес за много хора в Скопие "българин" продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали, умирайки символично на скопския каменен мост. Самоубийството на Мара Бунева обаче остава невидимият духовен мост между българи и македонци, по който майката и блудният син винаги могат да преминат, за да се прегърнат.

Сподели:
Заветите на Христо Ботев за Русия и нейната антибългарска и античовешка политика

Заветите на Христо Ботев за Русия и нейната антибългарска и античовешка политика

Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот, казва поетът

На 30 май изгарят на клада освободителката на Орлеан, жената-воин Жана д’Арк

На 30 май изгарят на клада освободителката на Орлеан, жената-воин Жана д’Арк

Преди 595 години прочутата национална героиня на Франция, разбила англичаните при град Орлеан, е изгорена. Орлеанската дева е обявена от Католическата църква за еретичка, а по-късно за светица.

Преди 149 години Христо Ботев превзема кораба "Радецки", целува родната земя

Преди 149 години Христо Ботев превзема кораба "Радецки", целува родната земя

По заповед на войводата четниците му пристъпили към завземането на парахода и поставили пред свършен факт капитана Дагоберг Енглендер

Коментари (0)