"АЕЦ „Белене“ трябва да бъде с държавно участие, 60 години след построяването й би донесла на България минимум 400 млн. лв.". Тези уникални сметки направи пред "Фокус" зам.-председателят на ПП АБВ Любомира Ганчева.
"Реализирането на енергийния проект е голяма и решителна, но закъсняла стъпка", обясни тя, като припомни, че през 2014 година АБВ била единствената политическа сила, която последователно и постоянно защитавала проекта с различни средства. Ганчева продължи с абсурдните теории: "България винаги е била енергиен лидер на Балканите и трябва да запази тази си роля, заяви тя. „От една страна държавното участие ще гарантира най-ниската цена и ще помогне да сме по-гъвкави при определянето както на цените за бита и икономиката, така и на начина, по който количеството на електроенергия да бъде слагано в конкретния момент в енергийния микс. Гледайки и по-глобално, при евентуална криза кой ще понесе отговорност, ако централата е чужда? Струва ли си, при положение, че сме предприели стъпки и има инвестиции? Голяма е разликата между разходи и инвестиции. Парите за закупуването на ядрените реактори са инвестиции, които ще се изплатят по изчисление, зависимост от годините. Ядрената централа ще се изплати изцяло за период най-много от 15-20 до 30-35 години, а тя ще работи 60. Останалите години ще гарантират на собственика й огромен приход“, обясни тя.
Дори обаче и нейни съпартийци се подсмихват на патоса и на сметките, които прави младата жена, пренебрегвайки всички фактори като инфлация, изключвайки, че до 60 години печалбата може да не струва кой знае колко.
Още от България
Станислав Балабанов, ИТН: Не сме готови да подкрепим Атанас Атанасов
Балабанов присмя на резервите на ДБ, че при управление с „Възраждане“ Путин ще подчини България
Слънчево и малко по-топло
Атмосферното налягане още ще се повиши и ще бъде значително по-високо от средното за месеца.
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит