Адв. Кашъмов предупреждава: Закриването на Комисията по досиетата "ще бетонира тайните на ДС"

Закриването на Комисията по досиетата може да доведе до съдебни дела срещу държавата и да затрудни разкриването на архивите на Държавна сигурност. За това предупреждава адвокат Александър Кашъмов, директор на фондация „Програма достъп до информация“, в интервю за „Сега“. Според него прехвърлянето на правомощията на комисията към Държавна агенция „Архиви“ създава риск от политизация и поставя под въпрос правните гаранции при установяването и публичното обявяване на принадлежност към бившите комунистически служби.

Инициативата за закриване на комисията е на управляващата формация „Прогресивна България“, свързана с Румен Радев. Законопроектът, обявен миналата седмица, предвижда прекратяване на правомощията на председателя и членовете на комисията, като функциите ѝ бъдат прехвърлени към Държавна агенция „Архиви“.

Според предложените промени принадлежността на български граждани към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ще бъде установявана и обявявана от председателя на държавния архив. Към него се предвижда да действа помощен орган – Централна експертна комисия за обявяване на принадлежност към комунистическите служби за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. Съставът, задачите и правилата за работата ѝ ще се определят от председателя на агенцията.

Именно тази промяна в институционалния модел буди сериозни опасения у Кашъмов. По думите му Държавна агенция „Архиви“ е част от изпълнителната власт, а не независим орган. Същевременно установяването и публичното обявяване на принадлежност към бившите служби представлява намеса в личния живот, която трябва да бъде съобразена с конституционните и европейските стандарти за защита на правата на човека.

Кашъмов подчертава, че подобна намеса може да бъде оправдана от високия обществен интерес, но според него решението трябва да се взема от независим орган, при наличие на достатъчно гаранции срещу произвол и възможност за съдебен контрол.

Риск от съдебни дела и политизация

Юристът припомня, че Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е приет през 2006 г. с широк политически консенсус. Един от заложените в него механизми за гарантиране на независимостта е участието на всички парламентарно представени политически групи при определянето на състава на комисията.

През годините решенията за обявяване на принадлежност са били оспорвани многократно в съда. Според Кашъмов натрупаната практика на Конституционния съд и Върховния административен съд показва значението на независимия институционален модел и на възможността решенията да бъдат проверявани от съда на две инстанции.

Той предупреждава, че ако правомощията бъдат прехвърлени към структура на изпълнителната власт, това може да доведе до политизиране на процеса и до сериозни правни проблеми.

„Най-вероятно самият Държавен архив ще има много силна автоцензура заради очевидната противоконституционност и противоречие с конвенцията на неговата конструкция. И освен тази автоцензура ще има вероятно и вълна от дела, които ще бъдат най-вероятно успешни“, коментира Кашъмов пред „Сега“.

По неговата оценка при евентуални съдебни спорове хората, чиято принадлежност бъде обявена по новия ред, биха могли успешно да оспорват решенията и да търсят отговорност от държавата. Това обаче е прогноза на юриста за възможните последици от предлаганите промени, а не установен резултат от вече проведени дела.

Какво показва делото „Анчев срещу България“
Като аргумент в подкрепа на позицията си Кашъмов посочва практиката на Европейския съд по правата на човека по делото „Анчев срещу България“. То се отнася до жалба на Хараламби Анчев, бивш министър на правосъдието и вицепремиер през 1997 г., който оспорва установяването и публичното обявяване на принадлежността му към бившата Държавна сигурност.

Анчев е проверяван от Комисията по досиетата през 2008 г. и два пъти през 2014 г. В резултат на проверките комисията установява принадлежността му към едно от звената на Държавна сигурност, занимавало се с информация и анализ, за периода от 1982 до 1990 г.

Пред Европейския съд по правата на човека Анчев твърди, че обявяването на тези данни нарушава правото му на личен живот. Съдът отхвърля оплакванията му като явно необосновани. В решението си приема, че намесата е основана на закон, който е достатъчно предвидим и съдържа гаранции срещу произвол, както и че тя е необходима в едно демократично общество. Съдът отчита и възможността решенията на комисията да бъдат обжалвани по съдебен ред.

Според Кашъмов това дело потвърждава значението на действащия законов модел и постигнатия баланс между правото на личен живот и обществения интерес от разкриването на архивите на комунистическите служби.

Какво е заложено на карта
По оценката на адвоката действащият закон осигурява необходимите гаранции за проверка и публично обявяване на принадлежността към бившите служби, включително на кандидати за публични и политически длъжности. Той предупреждава, че предлаганите промени могат да отслабят тези гаранции, да затруднят работата на Държавна агенция „Архиви“ и да породят продължителни съдебни спорове.

Кашъмов смята, че последиците могат да надхвърлят институционалната реформа и да засегнат самия процес на разкриване на архивите.

„И всичко това ще подкопае цялата тема за достъпа до тази информация. И ще послужи да бъде обратно бетонирана тайната Държавна сигурност, която все пак вече близо от двадесетилетие се разкрива постепенно чрез изследователи, чрез тези проверки преди избори и т. н.“, заключава той пред „Сега“.