Огнян Минчев

В парадоксален свят живеем. Украйна иска да стане член на НАТО. Доналд Тръмп категорично откзва - така както през 2008 г. отказваха Меркел и Саркози. НАТО не иска Украйна. Ако живеехме в един по-логичен свят, НАТО трябваше упорито да се стреми да привлече Украйна за свой член, а Киев трябваше да поставя условия за да се присъедини и да ги отстоява твърдо.

Армията на Украйна днес е може би

единствената европейска армия с невероятен боен опит

и поредица от успехи в сдържането на агресия, упражнявана от мощен съсед - ядрена сила с огромни ресурси на разположение. На територията на Европа тежестта на Украйна като фактор на сигурността е сравнима единствено с Турция и нейната също голяма и опитна армия - втората по размер в НАТО. Турция обаче има специфична позиция в своя специфичен регион...

Малоумни ли са тези политици - от двете страни на Атлантическия океан, които вместо всеки ден да питат Украйна дали има нужда от нещо за да върши своята непосилно тежка работа в полза на европейската и атлантическата сигурност,

се назлъндисват и се чудят как да вържат поне едната ръка на Украйна зад гърба й

та дано кремълската шайка увеличи шансовете си да я прегази. Казвам - едната ръка, защото напоследък има такива атлантически политици и държавници, които се стремят да вържат двете ръце на Украйна зад гърба й. Е, видя се, че няма да стане. Ако един народ и неговите лидери не са проявили малодушие пред лицето на масирана варварска агресия, едва ли ще го проявят под натиска на западни политически чиновници и популисти.

Тия дни отново видяхме "какви карти държи в ръцете си" Киев - с впечатляващи козове. Ukraine holds impressive trump cards - even if Donald Trump refuses to stand with them. So far?