На 25 април е роден Ицхак Финци, част от т.нар. "златно поколение" български актьори. За своя 91-годишен земен път Ицко Финци, чертае трайна диря в българския театрален, филмов и културен живот.

Роден е в София, но родът му произхожда от Сараево, припомня БНР. Да бъде актьор изглежда е предопределено от съдбата, тъй като неговият баща - Самуел, също е бил актьор, рецитатор и режисьор на самодейни театрални постановки. Така Ицхак се озовава на сцената още в детската градина, където играе в постановка по приказката „Снежанка и седемте джуджета“. Пътят към любовта на публиката минава през ВИТИЗ (сега Национална академия за театрално и филмово изкуство), където става част от класа на видния български театрален педагог проф. Стефан Сърчаджиев и учи заедно с плеяда бъдещи звезди на българската сцена:

"Питахте ме за да за постъпването ми във ВИТИЗ и за хората, които срещнах там. Хора, които после станаха известни артисти и повечето видях в Сатиричния театър, където отидох през 1960 година. Във ВИТИЗ бях в един клас с Татяна Лолова, Хиндо Касимов, Цако Дачев, Никола Анастасов, Досьо Досев, Григор Вачков – спомня си актьорът пред Радио България и споделя поредица любопитни моменти с тях: - Последните петима бяха групичка, която се движеше заедно и много често ходеха, за да се почерпят. Аз не пиех и бях по-встрани от тях, но пък бяхме направили агитка, ходехме да пеем и участваме заедно на различни места. С Татяна Лолова, помня добре, бяхме в една трупа, която направи турне из България, което продължи 30-40 дни. Бяхме в разни градове със сборна естрадна програма. Татяна пееше частушки, аз свирех на акордеон и освен това играех в една драматизация на разказ от Чехов. Казваше се "Нощ преди съда"."

За първата си роля в Сатиричния театър – пиесата "Дървеница" на режисьора и тогавашен директор на трупата Боян Дановски – Ицко Финци разказва:

"Този спектакъл, струва ми се, вече беше игран един сезон и беше признат за много интересен, а самият Георги Калоянчев се беше прославил с ролята му на Пресипкин. Бяхме с бради, с мустаци и с дълги коси. Това беше първото ни участие в Сатиричния театър, а там попаднах и заради приятелството си с режисьора Методи Андонов – спомня си Финци. – С него учехме във ВИТИЗ, където той ме взе в един откъс от пиесата "Слуга на двама господари", получих неговото одобрение и се сдружихме. По-късно ми предложи да замина с него за Бургас, където в театъра играехме "Чичовци" на Иван Вазов, по драматизация на Иван Теофилов. Там играх Варлаам Копринарката."

Едно от емблематичните превъплъщения на актьора е ролята му на музикант в легендарния Първоаприлски концерт, който организира заедно с колегите си Рашко Младенов, Николай Бинев и Тодор Колев.

"На афиша пишеше "Шедьоври от световната класика".  Ние сме любители, обаче се отнасяме към музиката като към светиня. Техническите ни способности са слаби, но пък чувството ни към музиката – силно, но толкова си можем. Сигурно сме смешни, но участвахме в това с много плам – така, както трябва да е“ – категоричен е Финци.

Днес, вече на 91, Ицко Финци живее далеч от забързания ритъм на столицата ни, но продължава да е силно свързан с културния живот в България. В есента на живота, когато много хора спират да кроят планове, съдбата поднася на Финци чудни изненади. През 2017-а, 51 години след появата на сина му – актьора Самуел Финци, който гради звездна кариера в Германия – Ицхак става баща повторно, този път на момиченцето Матилда, родено от съпругата му - режисьорът Лиза Боева.

А приносът му е почетен с пано на "Стената на славата" пред столичния Театър 199, където той пише:

"Каква чест! Приживе! Благодаря!"