Крис Ангелов, Вашингтон, специално за Faktor.bg

Реших да отбележа рожденния ден на Алекс Алексиев с една компилация на главните му идеи и препоръките, които той направи в последните години от живота си.

В продължение на десетилетия, докато голяма част от Запада се придържаше към убеждението, че светът след Студената война се е установил в стабилен мир, покойният политически анализатор Алекс Алексиев предупреждаваше, че спокойствието е временно и опасно подвеждащо. Работейки в някои от най-влиятелните изследователски институции в САЩ,

 анализите му не винаги бяха удобни, 

но бяха забележително последователни.

Днес много от тенденциите, за които Алексиев предупреждаваше като например руския реваншизъм, енергийната зависимост на Запада, анти натовската дезинформация и идеологическия екстремизъм доминират в световните заглавия. Неговите анализи, особено тези отнасящи се до България и Балканите, се четат като пътна карта за настоящето.

Дългата сянка на Русия: Власт, натиск и връщане към тъмното минало

Алексиев беше сред първите анализатори, които отхвърлиха идеята, че Русия неизбежно се движи към либерална демокрация. В RAND Corporation изследванията му последователно подчертаваха, че стратегията на Кремъл е изградена върху приемственост, а не върху промяна. 

Според него методите на хибридна агресия използвани от Русия се базират на един стар модел:

- Използване на енергийна зависимост като политически лост.

- Дезинформация за изкривяване на демократичния дебат.

- Подкрепа за корумпирани елити с цел отслабване на институциите на другите държави.

- Военен натиск особено в Черноморския регион.

Той предупреждаваше, че Източна Европа, и по-специално България, са станали уязвими не заради руската сила, а заради западното самодоволство. Алекс често казваше, че когато една страна води политическа и информационна война, а другата страна се преструва, че това не се случва, крайният резултат е предопределен.

Балканите: Шахматна дъска, забравена от Запада

Алексиев често напомняше на западната публика, че Балканите не са задния двор на Европа, а стратегическа връзка, свързваща Изтока и Запада. Далеч от това да се стабилизира след конфликтите през 90-те години на миналия век, регионът остава плодородна почва за борби за влияние. Той пръв сигнализира, че Русия, Турция и радикалните ислямистки мрежи се конкурират за влияние в региона чрез културна доминация, придобиване на ключови икономически активи, превземане на религиозни институции и контрол върху медийни канали.

Фрагментираният политически пейзаж на Балканите, твърдеше той, ги прави основна цел за външни манипулации. В анализ за Bulgaria Analytica Алекс описа региона като място, където геополитически, етнически и енергийни интереси „се блъскат един в друг като тектонични плочи“. Този натиск, прогнозираше той, в крайна сметка ще предизвика трусове. Много от тези трусове – от политически катаклизми до енергийни спорове и дезинформационни кампании – вече са видими в целия регион.

Идеологическата война, която Западът не искаше

Много преди европейските правителства да вземат въпроса сериозно, Алексиев предупреждаваше, че ислямистката радикализация в Европа представлява не само заплаха за сигурността, но и за Западната цивилизация. По време на годините си в Центъра за политика на сигурността той подчертаваше, че западните правителства демонстрират ясно нежелание да адресират идеологическия характер на проблема, а това от своя страна прави от демократичните държави мишени. „Грешката на Европа“, беше писал той, „е че мисли, че екстремизмът може да се пребори само с полиция, а не и с идеи.“

Енергийна политика: Уязвимостта на Европа

Малко анализатори бяха толкова откровени, колкото Алекс Алексиев, относно последиците за сигурността на Европа от енергийната и зависимост от Русия.

Той твърдеше, че евтиният руски газ си има и скрита цена изразяваща се в политическо подчинение и загуба на стратегическа автономност.

За него диверсификацията на енергията не е просто икономическо решение, а част от национална отбранителна стратегия. Държавите, които контролират енергийните си източници, вярваше той, контролират и бъдещето си.

България: Държавата на фронтовата линия, за която Алекс се бореше

Въпреки че работата на Алексиев обхващаше целия свят, най-големият му фокус беше върху България. Критиките му към българския политически живот бяха остри, но бяха продиктувани от дълбока загриженост.

Алексиев твърдеше, че България е станала обект на координирани усилия за влияние както от чуждестранни сили, така и от местни олигархии. Според него източниците на нейната уязвимост са огромната зависимост от руска енергия, компрометираните медии, политическите партии с непрозрачно финансиране и дълбоко вкоренената култура на корупция. Това не са изолирани проблеми. Те са симптоми на това, което Алексиев наричаше „мека окупация“ и „контрол без инвазия“.

Общество, разкъсано между миналото и бъдещето

Алекс беше отбелязал многократно, че много българи имат романтична представа за Русия, оформена от общите религиозни и езикови връзки. Той предупреждаваше, че псевдо привързаност лесно може да се използва като оръжие.

Въпреки критиките си, Алексиев дълбоко вярваше в потенциала на България. Той виждаше в нея държава с възможност да се превърне в модел за демократична устойчивост в Черноморския регион.

Бъдещето, което виждаше и това, на което се надяваше

Алексиев вярваше, че съвременният свят навлиза в период на конфронтация между великите сили. И все пак неговата перспектива не беше фаталистична. За Алексиев бъдещето зависеше от това дали Западът – и по-специално България – ще преоткрие чувството за стратегическа яснота и цел.

Неговите препоръки за пътя напред

В своите анализи и публични коментари Алекс Алексиев многократно е препоръчвал конкретни мерки за защитата на свободните общества в ерата на хибридните заплахи.

За България той препоръчваше постигане на енергийна независимост, реформиране на институциите, защита на информационното пространство и задълбочаване на интеграцията със Запада.

На Европа и Запада той препоръчваше да признае Русия за дългосрочен конкурент, да се бори с дезинформацията, да се справи с идеологическия екстремизъм, укрепване на демократичната култура и утвърждаване на западните ценности. Алексиев настояваше Западът да не губи вяра в собствените си принципи – върховенство на закона, лична свобода и човешко достойнство.

Последно предупреждение

Акцент в професионалната кариера на Алекс Алексиев бе  да призовавава Запада да се вгледа ясно в предизвикателствата и да се изправя решително срещу тях. Неговото послание не беше на отчаяние, а беше призив за действие. В свят, белязан от несигурност, енергийни кризи, дезинформация и геополитически търкания, гласът на Алексиев — остър, проницателен и непоколебим продължава да бъде актуален. А що се отнася до България, Балканите и демократичния Запад, неговата работа продължава да служи както предупреждение, но и като пътеводител.