В петък, 27 ноември 2020 г., Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС) ще решава дали да наложи цензура върху осветяването на агентите на тоталитарните комунистически служби от Комисията по досиетата или да остави тя да довърши единствения успешен декомунизационен процес – разкриването на лицата с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, които са заемали или заемат ръководни постове в държавата и обществото след 10 ноември 1989 година.

Какво казва в тази връзка в интервю за desebg.com правозащитникът адв. Александър Хашъмов:

„В случая говорим за два основни принципа в демократичното общество, в което има върховенство на закона. От една страна съдилищата трябва да се стремят да прилагат и тълкуват закона по еднакъв и последователен начин в сходни случаи. Това е принципът за предвидимост, свързан с правната стабилност и със справедливостта. Тоест, от фундаментално значение за една демократична държава е да има функционираща съдебна система и гражданите да имат доверие на Върховния административен съд, че прилага еднакво закона и въздава еднаква правда в сходни случаи.

Вторият принцип е свързан с правото на гражданите на достъп до информация от обществено значение. В закона за досиетата бе положен принципът, че следва хората, които са заемали висши държавни и други длъжности и извършващи публични дейности, да се знае дали са били принадлежали към Държавна сигурност и другите бивши комунистически служби. Това е така, тъй като се осъществява конституционен баланс, при който правото на гражданите да знаят това превалира над правото на конкретните личности да бъде защитена личната им информация за такава принадлежност. При частните лица е обратното – там тази информация остава недостъпна за обществото. Когато става въпрос обаче за хора, които са формулирали политики, изпълнявали са важни функции, влияли със своите действия и думи на събитията в обществото в последните 30 години, то тук правото на гражданите на информация надделява.“

Запитан дали опитите на ВАС да цензурира Комисията по досиетата не е в противоречие на Закона за досиетата, чиято основна цел  да бъдат разкрити сътрудниците на ръководни постове във властта и обществото след 10 ноември 1989 г., юристът обяснява: 
„Енергията в българското общество за осветляването на личностите на ръководни позиции през време на Прехода и техните евентуални зависимости от бившите служби беше огромна. През 2006 г. темата за приемане на нов закон за досиетата стана водеща заедно с тази за присъединяването на към Европейския съюз. Имаше активни инициативи като „Чисти гласове“, в парламента нямаше политическа сила, която да опонира на приемането на този закон. Говорим за уникален за най-новата ни история случай на консенсус по въпрос, който разделяше повече от десетилетие и половина обществото. Но през 2006 г. с огромна енергия и консенсус чрез политическото си представителство българското общество взе решение за осветляване, разкриване, оповестяване.

В основата на това стои, разбира се, правото на информиран избор – гражданите, които са суверенът, да знаят кого избират. Това право бе специално подчертано от Конституционния съд в решението му от 2012 г. Хората обаче имат и правото да знаят близкото минало, механизмите, които са действали в тоталитарната държава, и как те евентуално се преляха или се направи опит да се прелеят в новите демократични институции. Така се увеличава знанието на историята, научават се уроците на миналото и се прави максималното да се избегнат грешки и злини, да не се повторят престъпления и несправедливост. Така че правото на информация за ролята и принадлежността на ръководните личности има широко значение – и за информирания избор, и за това хората да се развиват и да развиват своето общество с по-добри правила и по-морални лидери.“

Що се отнася до това дали едно негативно решение на Общото събрание на ВАС да се блокира процеса на разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби в България, правозащитникът коментира: „От приемането на закона за досиетата през 2006 г. той непрестанно е бил подлаган на атаки. Мнозина уязвени от разпоредбите му пожелаха да търсят комфорт за себе си вярвайки, че може да упражняват власт, без да са отчетни и открити пред гражданите. Имаше опити за негативни законодателни изменения, искане за обявяване на противоконституционност. През 2012 г. обаче Конституционният съд утвърди принципа, че гражданите имат право на тази информация с оглед фундаменталното право на информиран избор. Той ясно заяви, че защитата на личните данни на публичните личности е много по-занижена от тази на частните лица. Това бе решение в унисон с практиката на Съда в Страсбург и на основите на демократичното общество.

За съжаление обаче опитите да бъдат закриляни от обществен взор политици и държавници не са стихвали у нас вече 20 години…Това ясно показва, че част от политическия елит не желаеше да бъде прозрачен и отчетен пред избирателите и искаше да се скрие зад защитата на „личните данни“, докато документи с лични данни на обикновени хора бяха снимани да се веят от вятъра около обществените кофи за боклук. Това нежелание за информираност на гражданите, за отчетност и почтеност на управляващите не си отива и сигурно няма да си отиде скоро. Много от тях не желаят да са видими и да се отчитат пред обществото, и така е не само у нас.

Тук обаче е ролята на един Върховен съд, така както Конституционният съд беше на поста си през 2012 г., да утвърди принципите на правото и законността. Конституционният съд прокара правилото за задължението на публичните фигури да търпят по-голяма степен на критика и интерес от страна на обществото още през 1996 г. (Решение № 7) и го утвърди през 2012 г. (Решение № 4), а после – и през 2019 г. (Решение № 8), когато обяви за противоконституционна разпоредба от Закона за защита на личните данни, с която се въвеждаха 10 критерия за преценка дали журналистите имат право да публикуват информация за физически лица.

Ето затова смятам, че за нашето общество е от особено голямо значение Върховният административен съд да утвърди конституционния принцип. Пред него не се отваря пионерска работа – тя вече е свършена от Конституционния съд. ВАС трябва да устои на бурите и изкушенията, за да даде светлина за развитие на обществото без обременяващи тайни, на чисто и с морал. Информираният избор на гражданите е в основата на демокрацията, но за да бъде това „действително и ефективно“, а не „теоретично и илюзорно“, по думите на Съда в Страсбург, трябва те наистина да знаят кой кой е във властта и управлението. Това е и пътят да учим младите хора да живеят активно и пълноценно в обществото, да участват във вземането на решения и да градят нашето общо благо."