- Кога за последно казахте „Да живее България”?

„Да живее България” продължава да звучи, да звучи в мен като вик за онази България, за която аз си мечтая, а не за тази на лумпените и бандитите, които превърнаха България в бедна и недемократична, страдаща държава.

- От какво искате да освободите България?

От всички онези лумпени, които дерибействат вече 30 години… без чувство за срам и свян.

- Във Вашата мечта как изглежда България?

България на Ботев и Левски, възрожденската, за която мечтаеха всички хъшове… не след дълго убита и унищожена. Аз не знам дали сте избрали точния човек на този празник, защото от мен няма да чуете нищо добро. От 30 г. повтарям едно и също, не е имало правителство, срещу което не съм се борил.

- Не сме ли много силни на маса, а когато някой трябва да мине Дунава да се питаме кой да го направи?

Дунавът на нашия народ е неговата кръчма, ресторантът, през който трябва да се мине, за да се спаси Левски и да се освободи България. Всичките ни мечти, възторзи, ентусиазъм, свършват с ентусиазма на третата чаша – след което се прибираме кротки и тихи да си легнем на топло и да се молим да не са ни чули какво си говорим.

- Народ ли сме?

Объркан народ сме, през този кръстопът кой ли не е минал – злощастна съдба, изпитания… Тайната защитна стена, китайската стена, стената на Тръмп – ние винаги сме били стената, която предпазва запада от нахлуващите от изток опасности, затова сме събрали толкова много жлъч, мъка, мечти и надежди, че някой ден няма да сме стена, а част от общност.

- Надежди, че ще бъдем свободни, може би. А били ли сме някога свободни?

Аз мисля, че свободата сме я придобивали между 5 и 10 минути в някаква епоха. Освен личната свобода, която никой не може да ти отнеме. Какво означава да си свободен – да не си слуга на никого.

- А чувствате ли се свободен?

Да, чувствам се свободен, защото не изпълнявам ничии стремежи, ничии задачи. Може да съм омерзен, но съм свободен.

- Не е ли бягство да отидете от едно пространство в друго?

Бягство е, но се уморих. Сам не можеш да промениш нищо, а никога няма да се обединим.

- Защо?

Уроците на историята са много показателни – кога успяхме да се обединим? 90-та, 1 милион митинг и бързо се разделиха на фракции да защитават своите низки интереси и страсти. Други спасители и пак да се изподерат и изпобият, и да грабят, макар нищо да не е останало, те пак намират какво да грабят и сега грабят чрез европейските програми.

- Кажете ми, Вие хъш ли сте?

Какво означава да бъдеш хъш? Означава човек да мине през какви ли не изпитания като глад, бедност, мизерия и да продължава да таи в себе си чувството на надеждата един ден да минем Дунава и да освободим държавата. Май вече не съм хъш, май вече загубих надеждата, че ще минем Дунава и ще освободим тази държава от игото на цинизма и бруталността.

- С какви надежди се разделихте последно?

С всички надежди по отношение на държавата, по отношение на нейното развитие.

- Какво е за Вас Шипка?

Шипка е едни красив символ, който е като короната на нашата нещастна България. Шипка е короната на тая държава.