Александър Невзоров, руски журналист в изгнание

Днес има много новини, и основно става дума за всякакви сериозни удари. Но най-шумният удар, така да се каже, дойде не от къде да е, а от Вашингтон.

Вашингтон допусна изтичане на информация — и доколкото разбирам, доста реалистична — за това как ще изглежда вашингтонският план за онзи същия „мир“, за който се говори от месеци. От гледна точка на Вашингтон беше пусната възможно най-реалистичната версия на условията за този мир.

Този мир, да бъдем откровени, е напълно безрадостен за Украйна. Но същевременно е и максимално отровен за Русия.

Ако т.нар. „трамповски“ вариант на мира се окаже реален и влезе в сила — което, честно казано, е доста съмнително — тогава на Руската федерация ще ѝ се наложи да мобилизира всичките си държавни запаси от вазелин. А може би дори и да национализира онзи вазелин, който се намира в частни ръце. Лесно е да се предвиди, че всяка тубичка ще бъде от значение.

Работата е там, че Русия ще трябва да си навре обратно в задника цялото си държавно величие и амбиции. А този процес на натикване на „държавното величие“ обратно си е болезнена процедура.

Преди 15 или 17 години това величие беше извадено оттам. То тогава беше вонливо, но сравнително малко. Но след като го изложиха на въздуха, то доста се разду, а на места дори се втвърди. И сега Русия ще трябва някак да го натъпче обратно. Защото именно това предвижда планът на Тръмп.

Да, Украйна губи. Но най-болезнено това е все пак за Русия. Така че може да се каже, че процедурата ще бъде мъчителна и ще изисква използването на всички вазелинови запаси на страната.

Разбира се, от този план на Тръмп са в ужас всички патриоти — но не защото мечтите на Путин за пълно покоряване на Украйна се разпадат, а защото патриотите разбират, че като неотменна част от величието на Русия, и те самите ще трябва да бъдат върнати на мястото си — тоест в задника.

И така — над три години война и пълен позор, изгонване от Европа, от цивилизования свят, репутация на територия, населена с озверели орки… Всичко това ще е напразно.

Путин ще може да донесе като „плячка“ от своя рейд само няколко огризки от Донбас. На Русия ще ѝ оставят – по днешната фронтова линия – жалка плячка под формата на руини и бунища от Донбас. И дори това ще ѝ бъде „оставено“ условно — без признаване на никакви права върху окупираните територии.

Подозирам, че в този план на Тръмп няма нищо добро за Русия. Защото най-важното във всеки план — особено международен и дипломатически — е да се заложи здрав и надежден фундамент за една бъдеща голяма война.

А планът на Тръмп в това отношение е идеален за осигуряване на вечността на конфликта — и за подготовка на Украйна, Европа и света като цяло за момента, в който поради вътрешни причини в Руската федерация започнат първите сериозни разломи и „райхът“ започне да се срутва.

И тогава, разбира се, всичко окупирано ще бъде върнато. Да, с висока цена — с много кръв и с прочистване на териториите. Но някой ще трябва да плати за некадърността на Путин и за собствената си наивност. Онези, които решиха да повярват на плакатите: „Русия е тук завинаги“.

Изобщо, удивителна е неспособността да се виждат историческите процеси в реалния им мащаб и времева перспектива. Това е черта не само на днешния Кремъл, а и изобщо на историческа Русия.

Моментността — това примитивно, феноменално, моментно съзнание — винаги е било запазена марка на руската политика. Резултатите? Две глобални национални катастрофи — през 1917 г. и през 1991 г. Те изобщо не научиха руснаците на нищо. Както, впрочем, и масата други неприятни събития.

В крайна сметка — какъв е смисълът и целта от съществуването на Русия днес?

Ясно е, че единствената ѝ цел е да направи възможно най-много хора нещастни, осакатени. А онези, които отказват да бъдат осакатени — да ги вкара в затвора или да ги убие.

Друга цел Русия като държава няма.