Александър Невзоров, руски журналист.

Добър вечер. Това е нашият екстракт на събитията.

Вече знаете всичко. Знаете, че войната в Украйна разби мита за непобедимостта на Русия – по-точно, за нейната победоносност. В канала на тази безсмислена и безкрайна война беше отмит "генът на победителите", цялото "победобесие", цялата измислена от съветската пропаганда героика. Остана само една досадна орда, която бавно пълзи през собствените си трупове към никъде – към никому ненужни, стритите на прах селища – до момента, в който Тръмп не уплаши окончателно Путин. Тоест, вече няма място за патос.

И Тръмп допринася – постоянно се подиграва с илюзията за руски суверенитет и навсякъде оставя след себе си салфетки. Но това не е отнело от Русия способността и страстта да убива.

Вчера сутринта ръката на руската смърт се протегна до центъра на Суми. Режимът помни, че е длъжен периодично да забавлява своя народ – да му прави празници. И както показа тригодишният опит от война и бомбардировки – най-голямото ликование не е на Яблъчния Спас, а на Касетния Спас. Тоест – много, много разкъсани на парчета мирни украинци.

Особено актуално е това в дните, когато над Руската федерация се сгъстяват, както казват на световната сцена, разни облаци – когато се случва някоя сериозна неприятност. И тя се случи вчера.

Тръмп, изслушал специалния си пратеник, върнал се от Русия, научи, че параноята на Путин е все още в остра форма и че той не е склонен към никакъв мир. Какво откритие, нали?

Тръмп веднага подписа удължаване на всички санкции – и това е постъпка. Да, той често си позволява противоречива риторика, много мрънка и говори неясно. Но това удължаване на санкциите, наложени от мразения от него Байдън – това е действие.

И всички забелязаха. За да развеселят населението и да го отклонят от мисли за санкции, руските въоръжени сили бомбардираха центъра на Суми. Денят беше църковен празник, на улиците имаше много хора – бабички с върбички, дами с покупки, деца със свещички. Две касетъчни ракети убиха на улиците и в тролейбус тридесет и пет души, включително две деца. Тоест усилията не бяха напразни.

Руските социални мрежи избухнаха от възторг. Всички забравиха за санкциите и се зарадваха. Как точно ликуват – можете да видите в моя Telegram-канал. Там има и уникални кадри от случилото се в Суми.

Трудно е да се повярва, че това са същите хора, които преди двайсетина години се срамуваха, плачеха и биеха витрини в знак на протест срещу руски престъпления в Тбилиси или Чечения. Майки на войници плачеха и проклинаха властта, търсейки синовете си. А сега същите тези хора – радостни, възхитени, захласнати в щастие, наблюдават кадри от убити деца, пощальони, пианистки, пенсионери. И това укрепва вярата им във величието на Русия.

Няма нито вик на болка, нито шепот на разкаяние, нито съчувствие. Нито една свещичка, нито една сълза в руските мрежи и медии.

Но не само престъпленията в Украйна предизвикват такъв възторг. Историята в Чечня – с тялото на 16-годишния Ескерхан Хумашев, хвърлено на тълпата за оплюване – също ги зарадва. Класическа "Кадировщина", която нацелва най-долните струни на руската душа.

Причината за нападението? Двама полицаи унизили момчето, накарали го да покаже телефона си с грубост и арогантност. Той се върнал с нож. Не политика, а обида, лична чест. Но семейството му беше наказано с позор.

В същия ден, в който се бомбардираха Суми, в Русия вървяха усилени религиозни шествия. Православието – дълго време изглеждаше като невинна, старческа ексцентричност, нещо допълнително. Но всъщност се оказа силна основа за руския расизъм. Преди десет години й се подиграваха – с изключение на мен, аз отдавна водя война с поповете.

Путин, залагайки на РПЦ, не сбърка. Църквата стана реален вдъхновител на престъпната война и на вътрешните репресии. И преди да бъде погребана заедно с путинизма, тя ще изпрати на смърт още хиляди безумни руски души.

А причината за празника беше така наречената Връбница – денят, в който църквата си спомня как Иисус откраднал едно магаре и вероятно затова бил убит, понеже Юдея била скотовъдна страна, където подобно деяние се наказвало строго. На това откраднато магаренце решил да влезе тържествено в Йерусалим.

Откъде тръгва традицията с палмовите клонки, които в Русия са заменени с върбички? Просто: в Русия няма палми, но върби има. А руската духовност, базирана на еврейски фолклор, изисква на този ден да се маха с нещо. Не може с чорапи – ще умреш на място. Затова се маха с върба.