Александър Невзоров, легендарен руски журналист

Денят, в който в Думата бе приет т.нар. закон за забрана на знанието, може да се счита за историческа дата, защото в процеса на фашизация на Русия бе премината една много важна граница. Граници има много – тази не е последната, но е важна.

За първи път режимът толкова нагло и открито заяви на населението, че гражданите са длъжни да бъдат сляпо и послушно стадо, а отклонението от зомбиране е забранено.

Какво се случи с народа на Руската федерация? От този момент му се забранява да чете, да знае, да вижда, да чува всичко, което може да събуди у него разсъдък и желание за промяна. Законът, грубо казано, задължава всеки руснак да бъде дегенерат.

Официално и законодателно е забранена, нито повече, нито по-малко, самата истина. Такова не си е позволявала нито една диктатура в света. Дори е интересно. На руснаците им се забранява да виждат всякакви антипутински, антискрепни, антипараноични публикации в интернет.

Тази външна невинност на закона, която може да се наблюдава – например, че уж се поднася под формата на административни глоби – е хитра измама. Защото това е онзи вечен кремълски принцип – маслото се бие бавно, а котенцата се давят в топла вода.

Потенциалът на тази забрана е колосален, а нейните метастази ще се разпрострат във всички области на живота. Административната отговорност, по щракване на пръсти от някой чекист, моментално ще се превърне в наказателна.

Гражданинът, хванат, че се е запознал със забранени знания, автоматично накъде отива? Попада в списъка с чуждестранните агенти. А после – в екстремисти, терористи, предатели, със всички произтичащи и изтичащи последици.

Руският фашизъм вече не се крие, не кокетничи – изигра козовете си. И, както можеше да се очаква, народът мълчи.

Ако искате – вижте, по темата разсъждава и депутатът от Държавната дума Боярски. Слушайте, идиотизмът си има различни лица, понякога дори симпатични, но Боярски-младши не е от тях. Ако дървениците имаха писменост, първото, което щяха да направят, е да издадат указ за пълна забрана на дихлофоса.

Дървенишката Дума щеше да оформи тази забрана в закон, а Дървенищият Президент с кървавото си хоботче тутакси щеше да го подпише.

Хората, в своята вечна война с дървениците, щяха да останат без дихлофос, а дървениците щяха да живеят дълго и щастливо, смучейки кръв, без страх от пръскане. Е, точно това се случи и в Русия – дървениците забраниха на хората всяко знание за това как да ги изтребят.

И днес дървениците са щастливи – техните клепеуси светят навсякъде. Клепеус е, образно казано, мутрата на всяко насекомо.

Разбира се, този закон не е само дело на Боярски. Там са и всякакви Горелкини, Тарелкини... Но отговорността на цялата Дървенишка Дума ще е колективна. Така че персоналиите не са важни.

Руските депутати усещат колко е тънък косъмът, на който висят – и те самите, и режимът. Тяхното лакейство, тяхното пряко участие във фашизма, със сигурност ще им излезе през носа. И на тях, и на семействата им.

Ще бъдат лишени от всичко награбено, осакатени и, възможно, окачени по фенерите. Защото трагедията ще бъде чудовищна.

И всички тези павиани от Думата, които тръгнаха да учат народа как да живее – тези дървеници са в момента хипнотизирани от кремълския делириум и собствения си страх да не изгубят статуса си дори за ден.

А те не разбират, че Путин ще захвърли депутатския корпус като мърша, когато дойде време да спасява собствената си кожа. Както не го разбират пропагандаторите, както не го разбират и олигарсите – нито вярност, нито изслужване ще ги спаси.

Но има и нещо забавно. Спомняте ли си ония гъсти съветски времена, когато имаше "стока в комплект"? При покупка на дефицитен артикул, задължително трябваше да си вземеш и някакъв боклук – или развален, или излишен.

Купуваш електрическа кана – и задължително с нея ти пробутват бюстче на Брежнев или дамски сатенени гащи, номер 58. Или искаш хляб, но с него задължително взимаш и една едноседмична суха буца, която не се реже и с трион.

И ако откажеш бюстчето на Брежнев – чао, няма кана.

Такива бяха "практиките" на съветската търговия. Не че ти подаряваха гащите или мухлясалия хляб – напротив, трябваше да си ги купиш с желания артикул. Така търговията се отърваваше от залежалата стока и изкарваше още някоя копейка.

И какво стана – тази традиция на „подаръка в комплект“ възкръсна не в супермаркетите, не в политиката, а – познайте къде – във Военното министерство на Руската федерация.

В подразделенията, които се занимават с размяна на загинали украински бойци срещу трупове на руски орки.

И какво се забеляза? Във всяка пратка с върнати украински тела, руските полковници добавят в комплект по няколкостотин свои безстопанствени трупа.

Никой не се занимава с приличие или прикритие – орките просто набутват мъртвите си войници, както си са – в руски униформи, с пагоните, с документи в джобовете... И не им пука.

За какво ви разказвам това? Преди два дни имаше поредния обмен на загинали. Днес беше прегледана първата стотица тела – сред тях 16 руски трупа в комплект.

Защо и как МО се забавлява така – науката още мълчи.

Но силно ви препоръчвам да си намерите книгата „Произход на гениалността и фашизма“, докато все още не е разпродаден тиражът. Там ще откриете много и за себе си, и за това защо светът е толкова уродлив. И дали изобщо има надежда човечеството да избегне поредния Путин.

И не забравяйте за децата си – ваш дълг е да им осигурите възможност да напуснат пределите на РФ. А това е възможно само чрез знание на език.

Аз виждам как моето дете шарено си бърбори на английски, и не просто бърбори, а със смисъл – и американец го разбира, и англичанин.

Това е всичко, скъпи мои. Слава на Украйна, живей, Беларус.

И не забравяйте за политическите затворници, за които сякаш всички вече са забравили – за Габишев, за Скобов и за всички онези малцина невероятни, достойни хора, които се осмелиха да плюят в лицето на руския фашизъм.

Довиждане.