Българските мюсюлмани имат ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Те категорично отхвърлят шериата като регулатор на правни спорове. Мнозинството (57%) вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията. Това сочат данни от изследване на „Алфа рисърч“, очертаващо основни тенденции в нагласите на мюсюлманите в България, публикувани на сайта на агенцията.

Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност. 86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок. 54% не се молят, 41% не посещават джамия. 

Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот(50% през 2016). Наблюденията в теренните проучвания сочат, че тя се засилва по линия на пребивавалите в чужбина.

Сред основните тенденции в нагласите на мюсюлманите в България изследването очертава:

Запазващ се нисък социален статус, който стимулира преминаване от сезонна към постоянна семейна емиграция.

Съжителство на модерност и традиция с известно връщане към патриархалния модел на семейни отношения, особено по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца, влиянието на възрастните върху решенията на техните деца.

Ясно изразена религиозна идентичност, с тенденция за по-голямо придържане към правилата – пост по време на Рамазан, въздържане от алкохол и свинско месо и пр.

Висока религиозност сред най-бедните в гетата, достигаща практически до 100%. Ръст на религиозността сред най-младите. Качественото проучване показва, че един от съществените фактори за него е  пребиваването в чужбина.

Въпреки придържането към Исляма, ясно изразено преимущество на общочовешките (нерелигиозни) критерии за добро и зло.

Запазване на добри междуличностни отношения с християните, но засилващо се междуобщностно обособяване - особено по отношение изучаването на религия в училище.

Ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата, но и известно отчуждаване от политиката и държавните институции, характерно за всички български граждани през този период.

Висока степен на неодобрение към терористични организации и още по-голямо неприемане на тероризма в сравнение с 2011 г.

Традиционно високо и нарастващо доверие към Турция, макар и с лек ръст на отрицателните мнения. Високо одобрение за Реджеп Тайип Ердоган, слаба популярност и негативно отношение към Фетхуллах Гюлен и неговото движение „Хизмет”.

Най-голямо доверие сред световните лидери към Ангела Меркел и Германия, следвани от Владимир Путин и Русия. Преобладаващо негативно отношение към САЩ и тогавашния президент Барак Обама.

И през 2016 г., както през 2011 г., сред мюсюлманите в България не съществуват радикални настроения.

Опасността от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми, не може да бъде изключена, но той не се поддържа от  мнозинството представители на тази общност.