Към момента 49,2 на сто от българите подкрепят влизането в еврозоната, което е нарастване спрямо предишното проучване, съобщи директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова в Министерския съвет.

Неподкрепящите въвеждането на единната валута, са 45,8%, показват данните от проучване на агенцията, цитирано от БНР. 

При бизнеса процентът на подкрепа е 66 на сто, като според Димитрова вече е знак, че хората оценяват позитивно репутационния ефект за България.

През периода 8-22 юли агенция "Алфа Рисърч" проведе трето си по ред проучване в рамките на цялостния мониторинг на обществените нагласи във връзка с присъединяването на страната ни към еврозоната.
Възложител е Министерството на финансите.

Анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети са 1200 граждани над 16 г. възраст. Отделно са анкетирани 500 собственици или представители на бизнеса на управленско ниво, отговорни за вземането на решения за развитието на компанията.

Нагласите: стабилизиране на подкрепата за присъединяването към еврозоната; решаващо значение на първите шест месеца

Националното представително проучване регистрира стабилизиране на подкрепата за присъединяването на България към еврозоната. При гражданите съотношението е 49.2% : 45.8% (ръст от 3 процентни пункта спрямо май), а бизнесът запазва устойчиво високи положителни нагласи (69% към 30%). Обобщаващата оценка и на двете целеви групи е, че ако България приеме еврото от 1 януари 2026г., това ще е успех за страната ни в цялостната й евроинтеграция. 43% от широката общественост и 62% от представителите на бизнеса споделят тази оценка.

Основните притеснения сред българските граждани продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след (а вече – и преди) въвеждането на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за последствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% негативни срещу 39% позитивни мнения).
Що се отнася до дългосрочните ефекти, и граждани, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите (65% към 22%).

По отношение на конкретните очаквани позитиви, преобладават прагматичните и рационални виждания – удобство при пътуване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски държави, повишаване на финансовата сигурност и стабилност на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане преминаването към друга сфера на влияние (всички между 25-30 на сто). Тези по-рационални оценки, лишени от свръхочаквания и популизъм, се дължат в голяма степен и на социалния профил на поддръжниците на еврото – хора с по-високо образование, заети в модерни индустрии, професионалисти, от големите градове, добре информирани за реалните икономически процеси.

Най-тревожната тенденция, която проучването регистрира, е значителният ръст на хората, които се опасяват от спекула и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото. Т. е. безпокойството е обхванало широки социални групи. В тази светлина, е налице риск от ерозиране на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата.

Практиките: специфики при граждани и бизнес

Макар двойното обозначаване на цените в лева и в евро да е въведено масово сравнително отскоро, мнозинството от българите вече са се сблъсквали с него. 90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни стоки, 38-40 на сто в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% - в магазини за облекло и обувки. Първите съприкосновения логично предизвикват противоречиви оценки, тъй като привикването към новата валута изисква време. В този смисъл е много важно, че двойното обозначение започва по-рано. Към момента, самооценките на хората се разделят на две почти равни части – 34% твърдят, че то ги улеснява, започват да свикват. 36% признават, че двойното обозначение по-скоро ги обърква – най-често съобщават, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.

Предпочитаният начин и за граждани, и за бизнес за обмяна на левовете, с  които разполагат, е в банковите клонове. Делът на гражданите, избиращи този начин, нараства до 71% и почти се изравнява до този на бизнеса (76%). Очевидно, кампанията на банките за внасяне на левове без такса е дала резултат. Пощенските клонове се посочват от около 6% от анкетираните, основно живеещи в малки населени места. Значителен спад се наблюдава при обменните бюра (от 12% през май до 5% през юли), но за хората с по-високи наличности (вкл. за част от бизнеса) те остават втори по предпочитание.

Практики в дейността на бизнеса: потенциал да повлияят върху общата икономическа среда

В рамките на третата вълна от проучването са включени поредица от нови въпроси, засягащи начините на разплащане от страна на бизнеса, предвижданията за промяна в разходите за труд и други, които биха могли да повлияят върху икономически и финансови показатели на страната.