Според изображения, заснети от американски разузнавателни сателити, в района на град Мианянг в Китай се изгражда изключително мащабен ядрен център със звездовидна форма и четири гигантски рамена, насочени към централна експериментална камера. Според експерти, архитектурата е оптимизирана за фокусиране на мощни лазерни лъчи върху микроскопични цели – техника, използвана в инерциалния ядрен синтез.
Централната камера на съоръжението надвишава с над 50% размерите на американския National Ignition Facility (NIF) – най-мощната действаща установка за ядрен синтез до момента. Това подсказва, че Китай цели не просто да настигне Запада, а да го надгради и изпревари технологично.
„Дизайнът на обекта ясно показва стремеж към пробив в ядрената енергетика“, казва д-р Реймънд Чен от MIT. „Размерите и конфигурацията предполагат сериозни амбиции и огромен научен ресурс.“
Ядреният синтез, или „светият Граал“ на енергетиката, използва водород и произвежда огромни количества енергия без дълготраен радиоактивен отпадък. През 2022 г. САЩ постигнаха исторически пробив в NIF, като за първи път генерираха повече енергия от синтез, отколкото вложиха за реакцията.
Но този напредък има и двойна употреба. Инерциалният ядрен синтез е метод, при който се използват мощни лазери или йонни снопове, за да се компресира и нагрее капсула, съдържаща водородни изотопи, до изключително високи температури и налягания, условия, необходими за започване на термоядрена реакция. При този процес, лазерите фокусират енергията си върху външната обвивка на капсулата, която се изпарява, създавайки реактивна сила, която компресира ядрото на горивото. Целта е да се достигне момент на т.нар. запалване – моментът, в който отделената енергия е по-голяма от вложената. Установките за инерциален синтез наподобяват лаборатории за симулиране на условията при ядрен взрив. Това позволява на държави да разработват и „тестват“ нови ядрени оръжия без да нарушават международни договори.
Според военни анализатори Китай може да използва новото съоръжение не само за енергийни цели, а и за модернизиране на арсенала си. Според анализатори от CNA Corp. и James Martin Center for Nonproliferation Studies, лабораторията в Мианянг носи името Laser Fusion Major Device Laboratory и показва сходна структура с американския NIF, но с експериментална камера, която е приблизително с 50% по-голяма от тази в САЩ. Това потвърждават и сателитни снимки, анализирани от Decker Eveleth, цитиран от Reuters. Според William Alberque от Stimson Center, всяка страна със съоръжение, подобно на NIF, може да използва технологията, за да тества и усъвършенства ядрени оръжия без реални взривове, заобикаляйки Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT). Мианянг е известен като център на китайските отбранителни изследвания, което засилва тези опасения.
Този обект не е просто научна инсталация – той е символ на новата техно-студена война между САЩ и Китай. Докато Западът въвежда ограничения за съвместни изследвания, Пекин изгражда самостоятелна инфраструктура за научен и военен напредък.
Същевременно, Китай развива и шпионски сателити с изключително висока резолюция – способни да заснемат лица от орбита. Комбинацията от ядрени технологии, наблюдение и изкуствен интелект подсказва цялостна стратегия за технологическо превъзходство.
Глобалната научна общност е изправена пред дилема. Според Siegfried Hecker – бивш директор на Лос Аламос и старши изследовател в Станфорд – такива съоръжения имат ключова роля за поддържане на надеждността на арсенала, особено в страни с дълга история на ядрени тестове. Той отбелязва, че Китай има сравнително ограничен архив от тестове (45 спрямо над 1000 в САЩ), което намалява ползата от симулации без реални опити. Анализаторът Omar Hurricane от Ливърморския национален лабораториум добавя, че днес е възможно да се проектират по-компактни, но все пак ефективни синтезни инсталации, но твърде малък мащаб прави реакцията невъзможна. Според него, самото съществуване на такива съоръжения не е причина за тревога – „трудно е да се спре научният прогрес, въпросът е как се използва“, казва Hurricane в интервю за Reuters. – как да се насърчава сътрудничество в името на прогреса, без да се отварят врати за военно използване. В епоха на политически напрежения и ограничен обмен на знания, новото китайско съоръжение в Мианянг може да се окаже повратна точка.
Ще успее ли светът да намери баланс между енергийния пробив и глобалната сигурност? Или ни очаква нова ера на технологически блокади и скрити оръжейни програми под прикритието на научни лаборатории?
Коментари (0)