Димитър Иванов

Всяко чудо за три дни! Учредиха вчера в София Алианс за права и свободи (АПС), удариха тъпана, изкараха Ахмед Доган като надуваема кукла на трибуната, избраха го дори за почетен председател. 

Но сега на къде – това е тежкият въпрос, който чака бърз отговор и още по-бързи действия от лидери и учредители. 36 години демокрация в България показаха, че не е проблем да си спретнеш партия и да качиш мераклиите за слава на един файтон. Конкретният случай е доста объркан, защото файтонът няма дори реален файтонджия, а само голите надежди на една тайфа загубила политическо присъствие и привилегиите в яденето на баницата и въртенето на обръчите от фирми.

Бъдещето на АСП е изключително рисково и дори илюзорно,

защото учредителите не представиха нови ценности и идеология, не се разкаяха за стари грехове и золуми, които причиниха на България. По-лошото е, че новата формация носи генетични обременености, които вероятно са злокачествени и вече имат тежки разсейки.

2025 е коренно различна от 1990. Турците и мюсюлманите в България днес нямат проблем с идентичността си, с имената си, с вярата, с езика и традициите, с легитимирането си в обществото и вграждане в него. Точно тези дефицити в началото на прехода легитимираха формацията ДПС и лидера и Доган, нещо повече – превърнаха ги от надежда в политически чудовища, които за жалост не създадоха принадена стойност за обществото и общността, а преядоха с власт, права и свободи и отвратиха избирателите си. За това днес магнетичното съчетание на думите „права“ и „свободи“ звучи фалшиво, незавасимо дали е под плаща на алианс или движение.

Друг проблем е, че Доган отдавна е демитологизиран като герой, загубил митичната си сила, той просто е

токсичен

Опасната радиация, която излъчва - отблъсква и плаши дори и най-верните му лакеи и поданици. Най-знаковите лица от свитата, които през последната година крепяха като матросовци Сараите, идеята за автентичното ДПС и Шефа се покриха, отказаха да участват в експеримента АПС, както и да бъдат избирани в ръководните му органи. Намериха си оправдания. Сред новите „апостоли“ отсъстват имената на евродепутата Илхан Кючук, незаменимия Рамадан Аталай, семейството Юджел и Елван Атила,  Филиз Хюсменова, бившият кмет на Кърджали Хасан Азис, Валентин Тончев, Тимур Халилов, Карадайъ и много други. В анонимност са минали дори и настоящи депутати от парламентарната група на АПС в Народното събрание. Имената в новите ръководни органи на Алианса са преобладаващо случайни и неизвестни. Останал е един едничък -  добродушният Хасан Адемов, а липсата на кадри дори е принудила екипа на Сокола да вкара в оперативното бюро защитилата в Москва докторска дисертация пенсионерката Таня Желязкова, известна като първата жена на Доган, от която има син. АПС не успя да привлече и върне в редиците нито един от старите лидери и авторитети в общността, които Доган отлюспваше и изхвърляше като ненужни салфетки.

Поглеждайки списъка на новото ръководство на формацията, дори и най-непредубеденият остава с усещането, че Доган е поставен в доста унизителна ситуация. Първо е почетен председател, нещо като

сламен шеф,

който ще ръководи в тандем с още четирима почти неизвестни съпредседатели. Ясно е, че Меди няма да е едноличен господар, а новите едва ли се виждат като „мъжки секретарки“ на шефа. По-скоро се прави опит да се изконсумира остатъчният му авторитет, но без никой да е измерил, какво точно е останало от него, за да бъде двигател на нова ракета.

За това създаването на АПС  се превръща в

най-тежкия капан за философа Доган

Капан, защото почетният председател никога не е градил сам партия – това е мит. Държавна сигурност и БКП му я създадоха и отгледаха, а после службите и зависимите от тях олигарси го дондуркаха да не потъне в блатото. Те го пазеха и спасяваха години наред от всяка критична ситуация, с едничката надежда да държи в плен и зависимости електората, а те да го ползват като оръжие, като юмрук за политически и корпоративни цели.

ДС и службите не просто му създадоха ДПС, но повече от три десетилетия пазеха формацията, като убиваха с ресурса на държавата всеки опит за конкуренция. Така последователно отекоха в  политическия канал алтернативните проекти за турски партии на Мехмед Ходжа, Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал и Лютви Местан. Днес държавата и службите показват, че нямат интерес от проекта на Доган и хората му. Няма ги и библиотекарите. Всички

показват безразличие, а то убива дори по-опасно

В политическото уравнение с неизвестни е и отношението на Турция за бъдещето на новата партия. Откъм Босфора вее хлад и безразличие, още повече, че негативното отношение на Анкара към триликия агент на ДС „Ангелов“, „Сава“, „Сергей“, който години наред е съсипвал съдбите на турци и мюсюлмани и е работил срещу турската държава, е факт и има исторически корени.

За капак идва и един психологически момент, който може да се окаже камъчето, което ще обърне съвсем файтона. Доган няма реално присъствие в политиката доста преди разцепването на ДПС и създаването на Новото начало. Той не говори с избирателите и обществото, морфичният резонанс, който ги свързваше, е тотално разстроен и издава само едно бучене като от казан с катран. Доган отдавна не е давал интервюта, не е заставал пред камери. Изтърсва рядко по две-три изречения, а после придворните се опитват да обяснят, какво точно е искал да каже, маскирайки комуникационните му проблеми с кодирани "философски послания". Просто не е в час Доган, а хората няма нужда да гадаят, дали е оглупял, прекарал инсулт, дрогиран или просто винаги е бил празна кофа. Вчера, пред учредителите на АПС Ахмед призна: „Не съм добре“. Каквото и да означават тези думи, това е лош знак към бъдещите избиратели, които ще стават все по-демотивирани и разколебани, но и все по-претенциозни. Трудно и тежко е да вървиш след лидер, който не е добре. Политиката не познава такъв случай, а Доган няма да бъде изключение.