Евлоги Станчев
На 30 октомври 2017 г. украинската активистка, лекарка и военнослужещ Амина Окуева е убита при нападение от засада в Киивска област на Украйна. Като чеченка по произход, тя служи с еднакво чувство на дълг към украинската и чеченската национални каузи. Днес, осем години след нейната смърт, Амина Окуева продължава да бъде символ на непреклонния дух на съпротивата срещу руския империализъм.
* * *
Окуева е родена на 5 юни 1983 г. в Одеса с името Наталия Викторивна Никифорова. Баща ѝ е чеченец, а майка ѝ – полякиня от Северен Кавказ. Семейството живее последователно в Москва и Грозни. На 17-годишна възраст Амина приема исляма и се включва в редиците на въоръжените сили на Чеченската република Ичкерия по време на Втората чеченска война. Поради тази причина през 2003 г. е принудена да се премести в Украйна. Макар да не разкрива много детайли за участието си във войната, Амина по-късно споделя, че много от нейните бойни другари са загинали вследствие на тежки наранявания заради невъзможността да получат ефективно болнично лечение. Именно това подтиква младата жена да изучава медицина в Одеския национален медицински университет, където специализира обща хирургия. Впоследствие работи като стажант в местна болница.
През живота си Амина е имала три брака. Нейният първи съпруг Иса е убит във Втората чеченска война през 2003 г., а вторият ѝ съпруг – Ислам – е принудително депортиран от Украйна в Русия, където през 2006 г. е осъден на доживотен затвор. През 2009 г. Амина среща своя трети спътник в живота Адам Осмаев, макар двамата никога да не сключват официално брак. Адам е сред изявените бойци за свободата на Чеченската република Ичкерия от руско господство – обвиняван е в опити за покушение срещу владимир путин и рамзан кадиров. Впоследствие става командир на чеченски батальон в украинската армия, носещ името на първия президент на свободна Чечения Джохар Дудаев (1944–1996).
Амина участва активно в протестите на Майдана в Киив през 2013–2014 г., като оказва медицинска помощ на ранени протестиращи. След началото на руската война срещу Украйна в Донбас тя се присъединява към батальона „Киив-2“ като парамедик. Била е също и прессекретар на батальона „Джохар Дудаев“. Освен това участва и в преки бойни действия срещу проруските сепаратисти по време на битката за Дебалцево в Луганска област в началото на 2015 г. На 13 октомври 2015 г. е удостоена с недържавния орден „Народен герой на Украйна“.
На 1 юни 2017 г. тя и съпругът ѝ оцеляват при опит за покушение, извършен от мъж, представил се за френски журналист от изданието „Льо Монд“. Малко по-късно, на 30 октомври същата година, колата на Амина и Адам попада в засада и срещу тях е открит огън. 34-годишната жена загива, а мъжът ѝ е ранен. Амина е погребана в мюсюлманския парцел на гробището в Днипро – точно до гроба на Иса Мунаев (1965–2015), легендарен чеченски военен и първи командир на батальона „Джохар Дудаев“, както е било нейното желание.
По-малко от месец след смъртта ѝ във Върховната Рада е открита фотоизложба в нейна памет. По-късно улици в Киив и Днипро са кръстени на нейно име.
* * *
Освен свидетелство за безгранична смелост и жертвоготовност в името на правдата, историята на Амина Окуева показва дълбоката свързаност между украинската и чеченската национални каузи. Макар в различни географски и културни контексти, и двата народа са страдали тежко в продължение на векове от руския колониализъм – практическото измерение на руската имперска доктрина, независимо дали е облечена с царската корона на Романови или с пагоните на ЦК на КПСС. В тези тежки исторически условия както украинците, така и чеченците са били изправени пред съвсем реална опасност за самото си съществуване като народи. Докато украинците и днес бранят всеки милиметър от своята родина, възприемайки националната си идентичност като свещена и неприкосновена, чеченците са на ръба на претопяване и национално обезличаване. Тяхната страна беше опустошена от две кървави войни, а днес свободолюбивият им дух е подменен от един марионетен режим.
Именно в общата историческа борба и кървави сълзи на Украйна и Чечения намираме най-яркото обяснение защо истинските чеченски патриоти днес припознават украинската кауза като своя собствена. Още от 2014 г. много от тези герои участват с чисто и пламенно сърце в украинската армия и доброволчески формирования, воювайки не само за Украйна, но и за свободна Чечения. Тъкмо те са най-яростните противници на престъпния и предателски режим на рамзан кадиров, чиято проруска политика представлява най-жестокото унижение спрямо паметта на поколения чеченци, оставили костите си, докато защитават своята малка, но свята кавказка родина от посегателството на руския окупатор.
Такъв герой е Амина Окуева – глас на свободния дух срещу московския колониализъм.
Бог да я прости! Нека бъде вечна нейната слава. Героите не умират!


Коментари (0)