Новият наратив на руската агентура е да плашат Запада със слабост

Киев се превърна в морален лидер на свободния свят, който накара Запада да осъзнае опасността от настъплението на хилядагодишната орда, казва известният анализатор

Интервю на Игор Яковенко

- Господин Пионтковски, какви мислите, че ще бъдат следващите ходове на Путин?

- Путин извърши една самоубийствена глупост. Той няма вече ходове. Неговото време изтича. Изходът на войната е напълно определен, въпросът е единствено във времето, а цената на това е животът на грамаден брой украинци. 
В Букурещ НАТО трябваше да реши какъв да бъде отговорът на Алианса на омерзителните престъпления на Русия. 
Реакцията трябваше да бъде във военен план, как да бъде прекратено съзнателното унищожаване на украинския народ. 
Тази програма за унищожаването на украинския народ беше озвучена от Песков, който каза, че украинският елит има възможност да предотврати страданията на украинското население като изпълни законните и разумни изисквания на Русия.
И мнозина реагираха веднага, че това е точен цитат на думите на Хитлер пред Райхстага на 17 юли 1940 година: „Английското правителство е длъжно незабавно да приеме разумните изисквания на Германия и по този начин да прекрати страданията на британското население“.
Песков не си е откраднал този цитат. Всичко е много по-страшно. Просто мисленето, менталността на Путин и Хитлер са съвършено тъждествени и с разлика от 82 години пораждат тъждествена фраза.
Една от грешките на путинския режим е, че възприема международната политика по своему – като игра на цинични интереси, изключвайки напълно каквито и да било нравствени аспекти.
На везните е желанието на Запада да действа предпазливо. От какво се страхуват? От същото от което се страхуваше Буш-баща, когато уговаряше украинците да не обявяват независимост. И тогава, и сега те се страхуваха от неизвестността, от разпада на огромната империя – сега може би дори повече от тогава. 
Тази огромна империя създадена още от Чингиз хан, тя не се разпадна през 1991 година, тя се разпада сега.
Западът се страхува и се опитва този разпад и капитулацията на Путин да бъдат някак си управляеми.
Цената на победата е във въпроса с живота на колко украинци е готов Западът да плати за бавната и управляема катастрофа на Русия.

- Как си представяте тази „управляемост“?

- Въпросът е, че на Запад все още не разбират докрай субектността на Украйна, не разбират, че въпросът за мира и войната се решава в Украйна. 
Спомнете си как Джейк Съливан отиде в Киев и много внимателно опипа почвата. И след това и Байдън, и Столтенберг започнаха да говорят за това, че мир не може да има докато не бъдат освободени всички украински територии. Само преди месец такива изказвания бяха невъзможни.
Вижте, руската агентура тук във Вашингтон работи. 
Разбира се, те промениха наратива си със заплахите за използване на ядрено оръжие и, че ако бъде притиснат Путин е готов да го използва. Но им се наложи да млъкнат след като Западът много ясно обясни на Путин какво ще се случи с него, ако използва ядрено оръжие. 
Сега наративът на руската агентура е да плашат Запада със слабост: „Да, ние разбираме, че загубихме войната. Да, Путин ще трябва да си отиде, но в случай на една оглушителна, стремителна, позорна за Русия незабавна победа на Украйна ще се разпадне цялата политическа система. Украйна ще се възстанови след войната, но зад нейните граници ще остане грамадната територия на Русия, грамадно ядрено и химическо производство. Вие какво искате – нов, класически руски „смут“, хаос, гражданска война. А не виждате ли, че вече имаме две частни армии – на Пригожин и Кадиров…“

- Вече са три.

- Да, на някой си Саркисян.
И този аргумент работи, действа върху Запада. Но слабото място на тази теория е именно факторът „управляемост“. За да имаме управляема капитулация не е достатъчно да управляваш Москва, трябва да управляваш и Киев. А Киев вече никой не може да го управлява.
На фона на тези безконечни колебания и съмнения на Запада, много пъти съм го казвал, Киев се превърна в морален лидер на свободния свят, който накара Запада да осъзнае опасността от настъплението на хилядагодишната орда.
Като цяло аз гледам на ситуацията с оптимизъм, но бих казал – трагичен оптимизъм. Защото осъзнавам цената, която всеки ден плаща украинският народ и цената, която едно решение  на американския президент може рязко да намали.

- Искам да направя един исторически паралел. През 1830 година, в края на ноември избухва полското въстание против Руската империя. И цяла Европа застава на нейна страна, а в същото време се надига и вълна на русофобия. Русофобия не в смисъла, в който кремълската пропаганда използва този термин, а на отвращение към тази гигантска империя, превърнала се в затвор не само за своя, но и за другите народи. Сега имаме съвършено очевидна аналогия с онзи период. Украинците безусловно ще освободят своята страна, но някои руснаци очакват те да освободят и Русия. Възможно ли е това?

- Ще ви припомня как реагират двама велики руски поети на полското въстание – Лермонтов и Пушкин пишат стихове, които са настолни за всеки руски имперски патриот. 
И това не са някои си Пригожини и Кадирови, а Пушкин, великият руски поет! 

Превод: Faktor.bg