Президентът на САЩ Доналд Тръмп отново се изказа за войната и направи възмутително изявление. Той хвърли вината за началото на войната в Украйна върху президента Володимир Зеленски и предшественика си Джо Байдън.

Руският анализатор и публицист проф. Андрей Пионтковски, който стана гражданин на САЩ,  обсъди риториката на американския лидер в канала на сънародника си Марк Фейгин в съвместен стрийм за @FeyginLive.

... Повод за това е последното изказване на Тръмп. Но не само самото изказване, а това, че виновен според него бил Байдън... и Зеленски. Е, и малко Путин, но всъщност и тези двамата също носят отговорност. Зеленски постоянно иска ракети – представяте ли си? Война се води, а той моли за ракети. 

Той не моли, той казва: "Продайте, моля, американски ракети". Да, казва – продайте. И съответно те заплашват, че до края на април... А Путин, струва ми се, се залива от смях, ехти кънтящият му смях из коридорите на Кремъл. От Тръмп вече никой не се страхува.

Ето директна екстраполация върху Иран – казват: "Изпратиха ни, няма да отстъпваме". В какви времена сме живели, когато поне лицемерничеха, поне се преструваха. А сега? Къде е операцията в Йемен с хуситите? Къде е, в крайна сметка, решителната помощ за Израел? Казват – ще изпратим. Всичко това някак върви в комплект. А с Китай виждате какво прави – и с цялата тема за търговските войни – отстъпва. С Китай вече се говори за възможни преговори. С Европа също – известно е, че намали митата до десет процента, взе пауза… и така нататък.

Да поговорим за това "изтезание на вашингтонското бебе"

С това ще започнем. Аз го виждам малко по друг начин – като нашата бивша "мижитурка" под одеялото, която просто се върти между двама нюйоркски строителни предприемачи. Освен чудовищното изказване на Тръмп, чухме и не по-малко чудовищното изказване на този Уиткоф -Витек – аз бих искал да започна от него.

Видяхме онази историческа сцена – Витек, очевидно, беше държан дълго време, стои дълбоко в чакалнята, в състояние на очакване. Путин кара всички да чакат – не знам, папата – два часа, английската кралица – поне половин час. А този го държаха дълго. И ето – появява се сиянието на вожда и той инстинктивно... дали това е римски поздрав или нацистки – както искате го наречете, но то е възторг. Възторг от приближаването на господаря.

И както винаги, той после се похвали – Путин ми посвети пет часа, три пъти съм се срещал с него и изпитахме такова удоволствие. Чуйте, той каза много важни неща. Каза: "Най-сетне – пробив. Много дълго работихме над това, но най-сетне достигнахме до разбирателство. И в близките дни, мисля, че светът ще научи. Ще разтърсим света. Постигнахме съгласие с Путин. Най-сетне той ми формулира условията: дайте пет области. Никакво НАТО, никакъв член пети, никаква армия, никаква подкрепа. Постигнахме съгласие и ще го обявим скоро."

Тези двамата идиоти – макар и в противоположен емоционален тон, видимо са от различен психотип. Тръмп е постоянно раздразнен – оплаква се от всички, че не го признават за велик император. Ако беше той, казва, нищо от това нямаше да се случи. Всички негови монолози са наситени с обида и чувство за вина, която вменява на всички – най-вече, разбира се, на Зеленски. Там има направо потресаващи цитати: "Как смееш да започнеш война срещу враг, който е десет пъти по-силен от теб? А сега искаш ракети?!" Това е отвъд доброто и злото. Тези двамата нюйоркски предприемачи буквално принизяват американската държава. Като гражданин на САЩ ми е срам – срам от държавата.

И вие споменахте съвсем правилно ситуацията в Близкия изток. Аз винаги съм подчертавал обективно – достойнството на Тръмп в първата година беше… е, това е заслугата на Помпео, разбира се. Блестящо водеше близкоизточната политика – Авраамовите споразумения, безкомпромисността спрямо Иран. И изглеждаше, че и сега всичко върви така – до последното посещение на Нетаняху във Вашингтон. Всичко изглеждаше в пълен синхрон. Но видяхме колко тъжен изглеждаше Нетаняху в кабинета на Тръмп. Явно чу нещо съвсем различно.

Колко години Тръмп громеше т.нар. "ядрена сделка" с Иран, наричайки я предателство – а сега всъщност предлага друго. В момент, когато всички условия са узрели за удар по Иран. Не става дума само за ядрения проект – той е достатъчен повод и причина. Но най-важното е, че ударът трябва не само да унищожи проекта, но и да ликвидира режима на аятоласите. Този режим от 15 години изгражда всички прокси-терористични мрежи около Израел – Хизбула, Хамас, хуситите. И чудовищното нападение над Израел през 2023 г. – зад него също стои Иран.

Израелците ги мъчи въпросът – "Какво ще стане после?" Ще унищожим Хамас – ще изникне нов. Не, няма да изникне, ако бъде смазана главата на този дракон – режимът на аятоласите. Унищожението му е абсолютно необходимо, за да има нов, проспериращ Близък изток.

 Путин, който се провали във войната срещу Украйна, сега е призоваван като медиатор между Иран и САЩ. Посредник между Иран – когото спонсорира, от когото получава подкрепа, с когото е във военен съюз – най-близкият му военен съюзник, който унищожава Украйна с ирански шахед-дронове и със сигурност му споделя детайлите от ядрените технологии.

Става дума не за технологията – уранът за десетки бойни глави вече е натрупан. Остава само окомплектовката. Последните щрихи в ядрената програма. И изведнъж този съучастник в четвъртата световна война – срещу Украйна и срещу Израел – се оказва нужен на САЩ. И вече е "посредничил". Ясно е, че Тръмп вече се отказва от идеята за удар по Иран. Същият този Витек обяви, че вече няма никакви разговори за Иран. Става дума само за контрол – да, ще запазим, казва, наблюдението. Ще следим отново.