Проф. Андрей Пионтковски  съветски и руски математик, политолог и публицист,  бивш член на Координационния съвет на руската опозиция, гостува в канала на сънародника се Майк Фейгин с анализ на събитията по света от последните дни. Ето част от анализа му, останалото ще видите във видеото.

Ние си спомняме бурното начало на новия етап от романа Тръмп – Путин.

Героят тук, разбира се, беше този забележителен тип – нюйоркският строителен предприемач, когото аз наричам Витьок. Витьок, да, Витьок. В откровен разговор с друг много известен член на екипа на Тръмп – Тъкър Карлсън – той сложи всички точки по въпроса.

Източникът на "конфликта в Украйна" според него е разширяването на НАТО. Виновникът за войната е Украйна, която нападнала Русия. И Москва има законни претенции – да ѝ бъдат върнати пет области, вписани в руската конституция. Витьок обясни подробно: там са проведени напълно законни референдуми, всичко е решено, трябва да се върнат.

Няколко дни живяхме с усещането, че Тръмп ще започне да извива ръцете на Украйна и ще я принуждава към капитулация. Но за облекчение на цялото човечество това не се случи. Изведнъж започнаха да се чуват някакви неясни критики към Путин от трамповия лагер.

Първият знак беше онази знаменита игра на голф, която може да влезе в историята – шест часа игра между трима участници: премиерът на Финландия, Тръмп и, което е много важно, сенаторът Линдзи Греъм – стар приятел на Украйна, който обаче ни разочарова с множество  антизеленски изказвания.

И та този човек, съвсем наскоро Тръмп му подари безсмъртната фраза, че очаква от световните лидери да го целуват „по едно място“. „Мен ме целуват непрекъснато“, каза той, „лидерите на много държави“. А ценността на Линдзи Греъм за нас е в това, че той, макар и безспорен приятел на Украйна, с удоволствие целува Тръмп „по онова място“. И се оказа, че това е полезна фигура в политическите схеми, свързани с Украйна.

След тази сесия по голф Тръмп направи първото си изявление – че Путин не прави достатъчно усилия за сближаване. И след това от страна на някои членове на неговия кабинет започнаха да се повтарят критики. Първи сред републиканците, които подкрепят Украйна, беше Линдзи Греъм, но вече се включиха и други републиканци. И, между другото, вече не е задължително да се целува Тръмп по онова място.

Всички знаят за резолюцията, внесена в Сената от петдесет сенатори – и републиканци, и демократи. Не става въпрос за един-двама републиканци, а за цяла група. Резолюцията е внесена от Линдзи Греъм и демократа Менендес. Тя предвижда, че ако Путин откаже да приеме прекратяване на огъня, трябва да бъдат въведени 500-процентни санкции срещу държавите, които купуват руски петрол.

Моето мнение е, че санкциите няма да променят нищо в руско-украинската война. Всичко се решава на бойното поле. Но това е разумна мярка. Китайците могат да пренебрегнат всякакви санкции, но върху Индия ще има въздействие. Приходите на Русия рязко ще намалеят. Най-важното е обаче антипутинският, антируският дух на тази резолюция.

Като цяло, виждам значително оживление на онова крило от Републиканската партия, което наричам „рейгъновци“ – приятелите на Украйна. Нашите стари съюзници – Маккол, Роджърс, Търнър – също се активизираха. Провеждат редовни съвещания в партията.

Смятам, че причината за тяхното оживление е отслабването на Тръмп. Той има много проблеми, включително свързани с тарифната му търговска война. Това не е типично за Републиканската партия, която е за свободна търговия. Много републиканци, които иначе са безразлични към украинската тема, се изказват остро против Тръмп. В тази ситуация той не може да си позволи открита конфронтация със силното проукраинско крило на партията.

Сега ми се струва, че това крило прокарва червена линия, която Тръмп вече не може да прекрачи. Той няма да може да окаже натиск върху Украйна за капитулация. Напротив, в сегашната ситуация, когато има нужда от единодушната подкрепа на републиканците, се формира консенсус между рейгънистите, тръмпистите и самия Тръмп относно Украйна.

Как ще изглежда това? Първо – приключва пакетът на Байдън. Трудно е да си представим, че Тръмп ще внесе в Конгреса подобен законопроект – за продължаване на оръжейните доставки и финансиране в същия мащаб. Но изглежда, че вече е постигнато съгласие – и европейските лидери участват в него – че следващата стъпка ще бъде Европа да поеме финансирането на помощта.

Тръмп ще продължи с леки критики към Путин, ще обяви провал на преговорите и ще каже: „Побеждава моята позиция, която проповядвам от 10–15 години – Европа трябва да плаща за собствената си сигурност. Ако смята, че войната в Украйна е заплаха за нея, нека да плати.“

Критичната роля на САЩ сега е в доставките на определени оръжия – например ракети за Patriot и HIMARS, които ги има само в САЩ, както и разузнавателната информация от американски спътници. Но тези ракети ще бъдат платени от европейците. Американците ще ги продават на Европа, а Европа – формално или не – ще ги препраща на Украйна.

Разузнавателната информация също може да се продава – Тръмп ще я продава с удоволствие. Първо – защото става дума за пари, а второ – защото това му дава възможност да каже, че е победил: „Аз бях прав, Европа 15 години ни грабеше, сега тя плаща.“

С една-единствена идея той влезе в политиката от нюйоркския си бандитски бизнес – че Америка е ограбвана. И с тази идея той се бори навсякъде – и в икономиката, и във военно-политическата сфера. Неговите поддръжници ще кажат, че той е постигнал голяма победа – сега Европа напълно поддържа войната.

Според мен по тази траектория ще се развива перспективата. Няма да има никакъв прелом, войната ще продължи в настоящата си форма – война на изтощение. Ще обсъдим и перспективите, но ако питате за близкото и средносрочно бъдеще – ще има продължение на досегашната линия, както беше при Байдън, но с тази разлика, че ще плаща Европа, а не САЩ.