Избягалият от путинска Русия анализатор проф. Андрей Пионтковски (@Andrei_Piontkovsky), заедно с украинския журналист Роман Цимбалюк (@RomanTsymbaliuk), направиха задълбочен анализ на последните световни събития. В нощта срещу неделя президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви за „успешна бомбардировка“ от страна на американските ВВС на три ключови обекта от иранската ядрена програма: във Фордо, Натанз и Исфахан. По думите му, най-големите ирански заводи за обогатяване на уран са били напълно унищожени. Какво Тръмп планира след ударите по Иран?

Водещ:
Иран можеше да приключи за две седмици — и приключи. А Русия вече трета седмица не може. Тъй като Путин вече е "превербован", вие допускате ли, ще играя ролята на адвокат на дявола, че при някакви обстоятелства и в Русия ще бъдат взети реални решения — от военно или политическо естество? Всички тези месеци след връщането в Белия дом Доналд Тръмп си разменяше комплименти... напоследък не толкова активно, но все пак — беше доста снизходителен към маниака. Говоря за Вова, не за Зеленски или Нетаняху.

Пионтковски:
Затова риториката рязко се промени. И действията също. Аз поначало съм предпазлив с прогнозите, но мога да кажа, че сега имаме вече гарантиран минимум, който сме постигнали. Имаше колебания, но вече е ясно: Европа си намери нов лидер — канцлер Мерц. Почти при всяка своя публична поява той поема кормилото на коалицията на волята. Прекрасно беше изказването му, че Израел върши мръсната работа вместо всички нас. А той още по-добре разбира, че и Украйна върши необходимата работа вместо всички нас.

Въоръжена, политически мотивирана Европа, която открито подкрепя защитата на Украйна — това вече е факт. Това е минимумът, който гарантира провала на руското лятно настъпление. Този минимум може да бъде подсилен в две посоки. Първо — Европа ще приеме прочутия „план на Пионтковски“, при който няма да се изпращат по един самолет, а цели ескадрили на ВВС на Франция, Великобритания, Германия, Швеция. Второ — както правилно казахте — може да се очаква още нещо от Тръмп. Ще видим.

Битката в Америка не е приключила. Сега върви подреждане на резултатите. Тръмп действа сурово. Например, един конгресмен-републиканец — Матис — който подкрепяше MAGA, публично каза: „Как така, ние спечелихме изборите под знамето на МАGA, а сега ни бутат във война?“ Тръмп го нарече идиот и предател. И не се ограничи само с думи — издигна друг кандидат в неговия район, който ще бъде финансиран и подкрепян. Въвежда желязна дисциплина.

Всички онези, които благодарение на този конфликт побеждават и се смятат за лоялни към Тръмп — това са нашите най-близки приятели в Конгреса. Линдзи Греъм, Тед Круз... Да, внимавам — не знам докъде ще стигне Тръмп. Но поне с позициите, които вече са координирани с европейците, той няма да се върне назад.

Водещ:
Защо паникьоса руският диктатор? Казахте, че на фона на ударите по ирански ядрени обекти настроението в бункера е рязко влошено. А защо? От една страна е ясно — Иран е съюзник. От друга страна те се кълнат в Берия и повтарят: „Добре, че си имаме атомна бомба, няма кой да ни нападне.“ Така че какво ги е разтревожило?

Пионтковски:
Това е сега. Но когато, по моя препоръка, бъдат ликвидирани и върховните АТО (ядрени обекти), тогава ще му заиграе окото доста по-силно.

Всички тези реплики от рода на: „Където е стъпил руски ботуш…“ — показват отчаяната му надежда за успех на лятното настъпление. От Кремъл вече се чува, че е готов на мобилизация или всякакъв друг вариант — нужни са му 300 000 души, за да вземе Суми. И ще се опита да ги намери.

Той може и да не се интересува от съдбата на Иран, но около него има стотици милиардери — основата на режима. А те го гледат с мълчалив въпрос в очите: „Володя, защо ни вкара в тая задънена улица?“ Единственият му отговор към тях може да бъде — успехът на лятното настъпление. Което, по всички изложени вече причини, и най-вече заради разместванията около Тръмп, е много малко вероятно.

Ако обяви мобилизация за 300 000 души, това е социално опасна крачка.

Водещ:
Опасна ли? Аз мисля, че руснаците преглъщат всичко. Механизмът за принуждение работи. Хората са си покорни. Извинявайте, ама си е така. Омонците и прочее не ходят на фронта. Така че ще си вземе 300 000. Но и от другата страна вече го разчитат — и европейците, и самият Тръмп няма да пестят оръжие, за да спрат лятното настъпление.

Правилно ли ви чух, че и вие вече не сте толкова еднозначен спрямо Тръмп? Че именно неговата непостоянност може да го доведе до правилно решение?

Пионтковски:
Мнението ми за него не се е променило. Той си е същият мегаломан, неграмотен и не особено образован човек, който се интересува само от личното си величие. Но трябва да благодарим на гениалния евреин Нетаняху, който използва тази слабост като сила — като лост за обръщане на събитията в правилната посока.

Тръмп не е станал по-добър. Аз дори писах в Туитър, че не се отричам от нито една дума, казана по негов адрес. Но днес му казвам огромно „благодаря“ за решението да бомбардира Фордо. А след последните му изказвания — включително за „смяна на режима“ — да, може да му простим много.

Водещ:
Казват, че апетитът идва с яденето. Той е просто инструмент — като всички останали политици. Използваме го. Но има нещо положително — той е готов на резки ходове. Това е част от характера му. Да използваме маниакалната му жажда за величие и решителност — израелците го направиха блестящо. Желая им успех.

Пионтковски:
Те (израелците) никога няма да простят на режима онова, което е направил. Виждат отлично реалната ситуация. Не можем да разчитаме на ирански бунт. Но можем на националните покрайнини. СССР не се разпадна заради вътрешно движение, а защото националните републики го разрушиха — включително и Украйна. Така че националният въпрос е ключов.

Водещ:
Често повтаряте, че Тръмп иска да е велик. А това, на фона на възрастта му и амбициите, е разбираемо. Но всички знаят: ако в офиса си закачи скалпа на аятолах, добре. Но ако не окачи скалпа на Путин, няма да му се брои.

Пионтковски:
Точно така. Пълното величие изисква и скалпа на Путин. Когато скалпът на аятолаха ще виси — ще се иска и този на Путин. Това е безспорно. Ние ще станем колективен Нетаняху. Ще внушим на Трампушката тази мисъл.

Водещ:
Какво мислите за тезите, които руската държавна телевизия и депутати от Думата напоследък разпространяват — „Нашият скъп китайски брат, помогни ни, спаси ни от лудия американски президент и военщина...“ Това сериозно ли е?

Пионтковски:
Интересно. Ако може, дайте ми линк, бих го погледнал. Но ако наистина казват това — значи в Кремъл е зле. Зле е положението. А онзи „голям брат“ ги гледа спокойно — чака ги да омекнат, за да ги преглътне.

Източен Сибир вече е икономически и демографски китайски. Още преди 3 години имаше скандал с карта, издадена от китайско правителствено издателство — всичките градове със стари китайски имена. Байкал беше наречен „Северно море“. Това не са случайности.

През 1949 Мао Цзедун, беден и полугладен, пътува към Москва за рождения ден на Сталин. Предлагат му да спре и да слезе при Байкал. Той отказва: „Няма да стъпя на брега на Свещеното море, докато не стане китайско.“ След това в Москва произнася реч, в която казва: „Щастлив съм да съм в страната на победилия социализъм, където великият Ленин обяви, че всички отнети от царска Русия територии трябва да се върнат. И вярвам, че и Сталин е верен на тези завети.“

И остана в Москва от 20 декември 1949 до 10 март 1950. Сталин дълго се чудие какво да го прави. Сравнете тогавашния Съветски съюз и тогавашния Китай със сега — сега е огледално.

Никакъв китайски брат няма да ги спаси. В Кремъл е зле. Много зле.