В общ стрийм руският политолог проф. Андрей Пионтковски, който живее в САЩ,  заедно с Роман Цимбалюк обсъдиха последните новини. Доналд Тръмп даде на Владимир Путин 50 дни да прекрати войната срещу Украйна, като заплашва с въвеждане на мита. Путин трябва да побърза, за да успее да се договори с Тръмп.

– Андрей Андреевич Пионтковски на линия от Вашингтон. Андрей Андреевич, здравейте.  А това значи, че започваме нашия любим редовен телемост Киев–Вашингтон и ще обсъдим последните събития, които засягат Украйна и Съединените щати. Андрей Андреевич, правилно ли разбирам, че Тръмп е пуснал обратно броене за Путин, че часовникът тиктака? Значи натовското оръжие се разтоварва. И сега възниква въпросът: как мислите, дали не е време манякът да излезе с инициативи за прекратяване на огъня или как? Като че ли са планирани нови преговори между Украйна и Русия. При това всички отлично разбират, че, меко казано, да се съгласува несъгласуемото е невъзможно. Какво става при вас в Щатите? Какви са последните тенденции, Андрей Андреевич? На какво можем да разчитаме? И какво, ако трябва, трябва да пипнем? Все пак остават само 45 дни.

– Ами аз изобщо не бих преувеличавал значението на този така наречен ултиматум на Тръмп. Според мен във Вашингтон се случи нещо далеч по-важно. Всъщност не само във Вашингтон – в целия Запад се случи рестарт на системата за европейска сигурност след скандалните изказвания на алкохолика Хегсет и сина на алкохоличката Ванс на Мюнхенската конференция, че Америка видите ли вече не смята за възможно да гарантира европейската сигурност.

Европа решително пое тази функция в свои ръце. Единственото, което им трябваше от Америка като сътрудничество, беше да получават онова оръжие, което в Европа го няма. Най-вече противовъздушна отбрана, ракети към нея, ракети за HIMARS-и.

И тук Рюте показа, че е отличен психолог. Проведе два сеанса с татенцето. Убеди го, че той е гениален, че е победител, че е надхитрил тия глупаци и им внуши, че сами трябва да поемат сигурността си. Най-накрая те го направиха и ще снабдяват Украйна с оръжие. А американското оръжие, което е необходимо, те ще го купуват. И татенцето вече радостно докладва на електората, че ей го на – глупакът Байдън е похарчил 340 милиарда долара неизвестно за какво, а той печели пари за нашия военнопромишлен комплекс. Тоест от тази позиция – на продажба на всякакво оръжие, нужно за защитата на Украйна – Европа ще плаща. Това няма никакво значение за Украйна.

Това е много важно постижение благодарение на позицията на Европа, която е осъзнала, че на Тръмп и на американската администрация не може да се разчита. Принципно трябва да поемат в свои ръце въпросите на сигурността си. А ако от администрацията на Тръмп дойде нещо допълнително – още по-добре. Значи, към момента на Украйна ѝ е гарантирано снабдяване с оръжие в близко време, особено за отблъскване на онова рекламирано руско настъпление.

Политическата решимост на Европа е далеч по-силна, има разбиране, че украинската армия е европейската армия, единствената, която имаме, и друга няма да има за защитата на Европа. В същото време Америка е готова да продава всякакво необходимо оръжие. Това е заслуга на Европа и на нашите приятели. Нашите приятели и в Америка. Започвайки от известния герой Линдзи Греъм. Ето последният детайл – малцина го забелязаха – от тази битка в Конгреса между приятелите на Украйна и MAGA-фанатиците: в четвъртък е имало гласуване. Някаква поправка към вече приетия бюджет. Онази побъркана антиукраинка  Марджъри Тейлър Грийн е внесла поправка към поправката – да се забрани завинаги на Конгреса да отпуска каквито и да било средства за помощ на Украйна. Тази поправка беше отхвърлена с мнозинство от 375 на 40. Това показва настроенията в Конгреса, от които Тръмп не може да се откаже. Освен това той вече се чувства като мегаломаниак, постигнал голяма победа – накарал Европа сама да се грижи за сигурността си. Тоест въпросите на оръжейното снабдяване и отбраната срещу т.нар. настъпление вече са решени. И в това е голямото – трябва да спрем да се питаме: „А какво ще стане след 20 дни, след 30?“ Все тая. Каквото и да направи, той вече никога няма да отстъпи от минимума, който свалих. А може и още нещо да добави. И последната новина – сутринта министърът на отбраната на Германия съобщи, че три батареи „Пейтриът“ вече са в процес на техническа доставка за Украйна. Разбира се, ще има още, има и планове за швейцарски и други. Като цяло ситуацията е много благоприятна.

– Знаете ли, Андрей Андреевич, от гледна точка на геополитическите новини – така е. Но от гледна точка на обстрелите на Украйна – тук, на място, не е толкова лесно да се съгласиш с това. Всички се фокусират върху „Пейтриът“-ите, но всеки военен отлично разбира, че това е много по-комплексна история. Задачата на НАТО е да се научи да сваля хиляди „шахеди“, защото, както казва Мордор ТВ, с не по-малко настървение са готови да бомбардират и други европейски страни. Между другото, и Швейцария, която споменахте днес. Андрей Андреевич, ще ви задам въпроса така: оръжието – ясно. Но какви ще бъдат следващите действия на Москва? Там в блатата все по-често се повтаря, че ще има „истински“ преговори наесен. И дотогава трябва да се убие максимално много, да се завземе максимално. Въпросът е: защо мълчи Путин? Тръмп е толкова бъбрив, а от Путин – никакви новини.

– Положението на Путин е доста сложно. Нараства – и то обективно – независимо от личните отношения или настроения, разривът между него и най-близкото му обкръжение. Споразумението, за което говорите, и с право казвате, че е неизбежно – то по същество е за прекратяване на огъня. Разликата в момента е, че за Украйна това е мир – прекратяване на огъня и толкова. Украйна върви към южнокорейски сценарий – така наречената отложена победа. Москва обаче изисква не само прекратяване на огъня, а и отстъпване на територии, по които никога не е стъпвал руски крак, ако цитирам Путин. Това обаче не е най-важното. Най-главното е, че Москва изисква – в онези 30 точки от меморандума си

 Украйна да се превърне в пълен руски протекторат. Това Украйна никога няма дори сериозно да обмисли. Корейският вариант е следният: сключваме примирие по линията на съприкосновение и край. Никаква намеса във вътрешните ни работи. Въпросът за сигурността си Украйна ще решава като независима държава. Ето това е фундаменталната разлика между двете трактовки на прекратяването на огъня. И ето какъв е удивителният ход – Украйна, която дълго време отказваше да води безплодни преговори, сега е съгласна. Защото ще използва времето на тези преговори, за да повтаря своята позиция, която все повече ще се затвърждава в съзнанието на путинското обкръжение. Това е единственият възможен вариант. Може би всичко ще приключи след два месеца, когато се окаже, че руското настъпление е провал. И тогава за Путин ще възникне тежък въпрос: настъплението се провали, идва зима, следващото ще е чак след година. Това значи пета година война – повече от Втората световна.

Какво е постигнал Путин?

За него няма изход. За властовото обкръжение обаче има. Наскоро случайно докато щраках с мишката, попаднах на кадър от „17 мига от пролетта“ и изгледах цели две серии без да се откъсна – същата ситуация: Хитлер няма изход, а обкръжението има. Интересите на фюрера и на обкръжението му се разминават. Ето така е и сега. „Борманите“ и „Гьорингите“ на Русия – Ковалчук, Ротенберг – имат интерес да останат на власт. Путин не може да продаде на народа „южнокорейския вариант“, защото ще го питат – за какво са загинали стотици хиляди? Войници, върнали се с оръжие от фронта, ще задават въпроси. А „борманите“ и „гьорингите“, съвременните, ще обяснят – разширихме територията. Защо не превзехте Киев за три дни?

 Виновен е Путин

– това ще се говори полека. Така беше и след като Сталин умря – не почнаха веднага с антисталинска пропаганда. Същото и тук. Всички – освен самия Путин – имат сценарий за оставане във властта. А това значи и съхраняване на собствеността. Въпросът за приемника щеше да се появи така или иначе. Сега – Путин си тръгва. Как – жив или не – не е ясно. Но разривът е огромен – в усещанията, плановете, възможностите. Режимът – този фашизиращ се клептократичен режим – може да се съхрани. Може. Питаш: „А каква е разликата тогава?“ Разликата е, че при Путин режимът вече се е осрал напълно. И второ – след сключването на примирието Украйна окончателно ще е победила в 400-годишната борба за независимост от Московия, наследницата на Златната орда. И въпросите за сигурността ще решава сама. Неслучайно всички планове, озвучени от Великобритания и Франция, за изпращане на войници на украинска територия, са за този етап – етапа на сигурността след следващото нахлуване. Светът сега чака корейския вариант – смъртоносен за Путин, но приемлив за обкръжението му. И те пак ще трябва да решават – за собствеността, властта, наследството. И за войната.

– Андрей Андреевич, винаги трябва да изхождаме от най-лошия сценарий. Войната показва, че винаги може да стане по-зле. Ами ако не стане така? Ако не тръгнат към замразяване, ако не убият Путин, ако той сам не умре?

– Да, може и да не замразят конфликта през септември. Но не трябва да се разчита на Тръмп и неговия ултиматум. Първо, европейците ще покажат много по-голяма решимост в рамките на тези два месеца, отблъсквайки атаката на Русия. Те имат неизползвани ресурси. Ако Путин не тръгне към компромис, те могат да засилят натиска, да пратят самолети – френски „Миражи“, макар и в малко бройки.

Между другото, някои руски коментатори се радват, че Франция няма да плаща за американско оръжие. Ами Франция ще даде свои „Миражи“. Да. И нека напомня за пропорцията – още преди Тръмп, даже и до днес, Европа е дала оръжие на стойност съизмерима, дори по-голяма от тази на САЩ. Тоест Европа не само ще купува американско оръжие, а ще продължи да доставя и собствено. Освен това има и дългосрочни фактори: съвместно производство на оръжие – украинско и германско. Много интересни планове за технологично сътрудничество между Пентагона и украинската военна индустрия в сферата на дроновете – там Украйна изпреварва САЩ. Тоест има какво и Америка да получи от Украйна.

Постепенно Украйна става част от Запада, част от единен западен технологичен комплекс. Тези дългосрочни тенденции ще продължат – независимо дали на 3 септември путинското обкръжение ще го принуди да сключи примирие или не. Всички тенденции в момента са в наша полза.