В съвместен стрийм проф. Андрей Пионтковски и Игор Яковенко обсъдиха тревожните сигнали около спирането на доставките на оръжие за Украйна и шестото обаждане на Доналд Тръмп до Владимир Путин. Двамата анализатори размишляват как тези събития се отразяват на позицията на САЩ и възможностите на Кремъл в навечерието на изборите. Разглежда се и конфликтът между Баку и Москва – защо Азербайджан се дистанцира от Русия и какво означава това за бъдещето на целия Кавказки регион.

-Добър вечер, скъпи приятели. Казвам се Игор Яковенко. Извинете за малкото техническо забавяне. В Киев в момента е... ъ, добре. Както обикновено в петък, имаме много важен разговор с Андрей Андреевич Пионтковски. Андрей Андреевич, здравейте, радвам се да ви видя.

Добър ден, взаимно.

-Очевидно, основната тема на разговора ще бъде решението на Тръмп да спре военната помощ за Украйна. Не само обещаната помощ, тя вече фактически беше пристигнала и бе блокирана на границата с Украйна – в Полша. След това се проведе разговор с Путин, по време на който Тръмп го попитал какво мисли за прекратяване на войната, а Путин казал, че още има „да довършва някои неща“ и да се „разправи с първопричината“. Ясно е, че под това се разбира унищожението на Украйна. Последва и разговор на Тръмп със Зеленски. В този триъгълник от събития – как, според вас, се стигна до спирането на помощта и какви са перспективите за излизане от тази ситуация?

-Най-прясната информация по темата за разговора със Зеленски е, че според американски източници, Тръмп е казал: „Ще проверя дали наистина е спряна помощта, ако изобщо е спряна“. Това е втори път, в който виждаме този трик. Помните ли, преди няколко месеца, онзи алкохолик Хексет спря доставките, а след седмица обявиха, че това било без знанието на Тръмп. Той играе същата игра.

Това отразява не просто борба в американската политика, а вътрешна битка в лагера на Тръмп – между фанатиците от MAGA („Америка на първо място“), според които САЩ не бива да се месят в никакви международни конфликти, и традиционните републиканци, водени от нашия приятел Линдзи Греъм. Той говори с Тръмп наскоро – но не на голф игрището за войната, а за законопроект за вторични санкции. А най-важното е съдбата на войната, на Украйна, на света – и това се решава на бойното поле.

Магистралната линия на MAGA-фанатиците е да саботират помощта за Украйна и да натискат Тръмп – ще се съгласи ли или не. А Тръмп не е фанатик на MAGA, той е фанатик на своята мегаломания. Различни играчи се научиха да говорят с него, ласкаейки го. Първенец в това е Путин. Известно е, че в един разговор, който продължил два часа, Путин говорил 90% от времето – хвалел Тръмп и критикувал всички негови противници.

Сега същото прави Нетаняху – той накара Тръмп да възкликне: „Ние напълно овладяхме въздушното пространство на Израел“. Тръмп иска не само Нобелова награда, но и да бъде победител в световни войни.

Същото демонстрира и Европа – особено коалицията на бойците на срещата на НАТО. Изглежда, че е постигнато взаимно разбирателство – Тръмп няма да харчи пари като „глупака Байдън“, а ще печели пари, продавайки на европейците уникални неща – като ракети за „Пейтриът“. Но тогава се появи Хексет – негодникът, който спря доставките, знаейки, че Тръмп едва ли ще го накаже.

Какво ще стане сега? Мисля, че доставките, които вече са утвърдени със закон (в пакета на Байдън), ще продължат.

Най-важното е, че европейците трябва да закрепят постигнатото с Тръмп на хартия – той самият в последните си изказвания подготвя почвата да каже: „Двамата се бият като ученици, аз си измивам ръцете – оттук нататък отговорността е на Европа“.

Европа е готова да поеме тази отговорност, но ѝ трябват уникалните американски оръжия. Моята прогноза е, че това ще бъде постигнато – защото Тръмп не може да игнорира не само своите MAGA-мутанти, но и т.нар. „рейгъново крило“ на партията, което има значително влияние.

Да, сега украинците са в тежка ситуация. Първо, ги лишиха от най-необходимото – системите за противовъздушна отбрана. После Тръмп говори с Путин, без изобщо да повдигне тази тема. И няколко часа по-късно – масирана атака върху Киев и други градове. Това си е направо съвместен удар на Тръмп и Путин.

Разбираемо е, че получавам критики – „Защо защитавате Тръмп?“. Не, не го защитавам. Смятам, че е абсолютен подлец. Но също така одобрявам Зеленски и европейците, че се опитват да работят с Тръмп, използвайки неговата мегаломания, и опирайки се на голямото проукраинско лоби в Конгреса и в американската политика.

-Благодаря, Андрей Андреевич. Все пак това е интерпретация, доста различна от други, които чуваме. Може би малко утрирвам, но вашата версия напомня класическата руска схема – царят е добър, болярите са лоши.

Не че царят е добър – аз казах, че е подлец. Но част от болярите са още по-зли. Ако смениш групата боляри, ще се смени и курсът. Класическа руска схема.

Тоест според вас, Тръмп не е този, който е блокирал помощта, а Хегсет. Но не изключвате ли варианта, че Хегсет е съгласувал всичко с Тръмп и че Тръмп е имал мотиви? Или категорично смятате, че той не е действал сам? ... Има и втори мотив- пари..

-За парите съм сигурен — върху тях седи купчина от тези представители на MAGA. Това е напълно логично, защото, например, Тулси Габард вече четири години повтаря абсолютно всички руски наративи. Същото важи за Хексет, Ванс, други не са част от администрацията, но са много влиятелни хора в обкръжението на Тръмп, като Стив Банън или Тъкър Карлсън.

Тези хора са идеологически фанатизирани магисти. Тръмп не е фанатизиран магист — повтарям. Да, той е мегамагист, мега-мега-мегаманяк, затова и има противоречиви претенции към величие. Едни са свързани с Нобеловата награда, а други се проявяват в изказвания като: „ние владеехме небето като победители“. Просто му хареса да побеждава в Израел. Но когато стана ясно, че той все пак е президент, въпросът с доставките се обсъждаше няколко дни.

Разбирате ли? Това можеше да се спре без дори да се звъни на Тръмп за разрешение. Този човек просто взема решението. Той прекрасно разбира, че Тръмп няма да го осъди за това. Тоест, това сътрудничество между Тръмп и Хексет се случва дори на невербално ниво, ако щеш.

Всичко това беше напълно открито — в най-напрегнатия момент на иранската криза те вече открито действаха срещу Тръмп. Даже Венс по едно време избухна, държа се така около половин час, когато се противопостави на осъждането от страна на Тръмп спрямо една „забележителна ветеранка и патриотка“, а всъщност 100-процентова руска агентка — тази Хабард.

Тръмп го извика. Половин час по-късно Ванс започна да твърди, че Тръмп всъщност по-добре от нас разбира какво е MAGA и така нататък.

Там се води такава вътрешна битка. Смятам, че от този епизод ще излезем като победители, защото ако нямаше съпротива от страна на Тръмп, на мнозинството в Сената и в Камарата, тази блокада на Хексет щеше да мине. Той, разбира се, знаеше, но вчера направи типично за него изявление: „Ще се разбера какво точно е било спряно, ако изобщо нещо е било спряно.“

Трудни думи. Това е сложна реалност, но трябва да продължи най-много две седмици. Това е преходен процес на прехвърляне на отговорността — от Украйна, от Вашингтон... не знам, към Брюксел, Париж, а според мен — Берлин. Най-активният лидер в тази „коалиция на волята“ се оказва канцлер Мерц, който определено не е някакъв „лидер на наденицата“.

-Андрей Андреевич, след като вече преминахте от Новия свят към Стария, искам да ви попитам: как оценявате възможността за предаване на знамето на лидер на свободния свят? И изобщо — малко ще разширя въпроса — тази загуба на лидерски позиции на САЩ вече е очевидна, и не само във връзка с Украйна. Как мислите — това ли е временен зиг- заг за следващите три години и нещо или е историческа тенденция? Все пак, страните не винаги са били лидери на човечеството. Имало е Рим, имало е други — Великобритания, и те са предавали своето лидерство на други.

Всичко това е вярно. Това, което се случва сега — епизод ли е, субективен фактор ли е? Или — условно казано — Тръмп е роля на личността в историята, или е дошъл в момента, в който историята е имала нужда от такива хора и той олицетворява, така да се каже, упадъка на Съединените щати?

До известна степен — да, той го олицетворява. Но все пак ще напомня, че това е достатъчно традиционна линия на изолационизъм. И в Първата световна война, и във Втората — изолационистите яростно се бореха с Уилсън и с Рузвелт. Това е историческа тенденция, която винаги е присъствала. И завършваше с победа във война.