Проф. Калин Янакиев, Портал култура

Все още нямам отговор дали американският избирател направи тежка, с дълбоки последствия за САЩ и света грешка, като си инсталира за втори път за президент Доналд Тръмп (а с него и умопомрачителната му политическа „компания“), или пък неговото повторно избиране е закономерно следствие от някакво дълбоко и масово оглупяване (и дори „побесняване“) на тази довчера велика нация. Дали настървени да извършат „наказателен вот“ срещу наистина твърде увлеклите се в краен (и собствено „малцинствен“) либерализъм демократи, избирателите в Америка не наказаха сами себе си (което – нека си дадем сметка – е доста чест резултат от наказателните вотове). Или пък наистина сърдечно си поискаха тръмпизма и вярват, че рижият шоумен ще направи страната им „отново (отново?) велика“. Немалкият процент доверие, което има към момента Тръмп в страната си, все още не би ми позволило да отговоря на въпроса си по втория посочен тук начин. Все пак – въпреки цялата „лудница“, която развърза – новият-стар президент на САЩ е на този пост едва от един месец, а обществените настроения не се променят чак с такава скорост.

Онова обаче, което просто няма как да не се види, е, че властта в най-могъщата държава в света с невероятна бързина попадна

 в ръцете на един антиутопичен „елит“,

 който живее буквално аутистично в свой свят, нямащ почти нищо общо с онзи, който съществува в глобален мащаб практически от средата-края на ХІХ в. Живее, казвам, в един имагинерен свят, в който сякаш няма (или от утре предстои вече да няма) суверенни държави, нации със своя специфика и история, цивилизационни „светове“, а – търговски обекти, които могат да се купуват и продават, чиито собственици могат да бъдат „притискани“ от мега-компаниите и в частност от мега-компанията наречена „САЩ“. Един свят, който чисто и просто е абстрактна „територия“, за която въпросният Тръмпов елит (а и самият Тръмп) може да издига „идеи“ и да провъзгласява „проекти“, без ни най-малко да се интересува коя е държавата или държавите, съществуващи към момента на тази „територия“. Каквито и да са тези държави – за този „високотехнологичен“ елит те са нещо като бизнес-обекти, държани от случайни дребни собственици, с които утре „корпорацията“ би могла да се разпореди, както ѝ хрумне. Във вътрешен план за този тръмпистки елит пък повечето държавни институции са чисто и просто „чиновнически гнезда“, които с „архаичните си правила“, с „излишно усложнените си взаимоотношения“ само пречат на едно централизирано управление от „мега-корпорацията“, разположена в Белия дом и които затова и следва колкото се може по-бързо да бъдат ликвидирани.

Още по-страшното обаче е, че за този нов „елит“, възседнал управлението на най-могъщата държава в света,

политиката вече не се различава качественото от шоу-пропагандата

 Или, казано по друг начин – политиката, която се различава от шоуто, е нещо също толкова старомодно и глупаво, каквото довчера бяха парламентарните дебати и разделението на властите във вътрешен план и международното право във външен. Новата „политика“ според този „елит“ трябва да се прави на телевизионния екран, трябва да се прави бомбастично и свръхнаситено – с ежедневното „топ шоу“, с подписването на по няколко десетки президентски укази, със свръхнаситената с предизвикателни пресконференции сутрешна и вечерна „програма“ по тв-каналите и изобщо с непрекъснатото „гърмене“ на новини, с перманентното държане на публиката в стрес.

Но ето защо „политиката“ на този нов „елит“ на тръмпизма, както всяко „шоу“ е в основата си – както и да се опитват да ни я разшифроват като „мнооого хитра“ разни бивши ченгета у нас (като например вездесъщият „мъдрец“ от пенсионерския вестник „24 часа“ Валери Найденов) – и глупава, и… куха. Няма как един малко от малко разумен човек да бъде убеден, че подписваните по няколко десетки на ден и по стотина за седмица укази на Тръмп имат някаква реална стойност, че техният път от бюрото в Овалния кабинет в поне 4/5 от случаите би могъл да е друг освен оттам до кошчето за боклук. Няма как един малко от малко разумен човек да не си даде сметка, че по-голямата част от „светоразтърсващите“ идеи на Тръмп, освен че са абсолютно нагли за традиционния (именно традиционния, т. е. консервативен) човек, са и

 практически неосъществими

Тръмп щял да изсели палестинското население от ивицата Газа и да я превърне в Ривиерата на Близкия изток. Ти да видиш колко просто се решавал проблемът с Близкия изток! На територията на коя държава обаче живее това население, та именно Тръмп ще го изсели оттам? На американска? Или на която и държава да би принадлежала ивицата Газа, щом Тръмп е решил да го направи, никой „дребосък“ там не би могъл да има думата? Къде пък ще изсели палестинците от Газа? Каза ни го: в Египет и в Йордания. А те под юрисдикцията на Тръмп ли са, или все пак са „държави“? Или суверенитетът им е подробност от предишните времена, с който мегакорпорацията на Тръмп и Мъск няма необходимост да се съобразява? Още от сега е ясно следователно, че този „светоразтърсващ проект“ ще си остане просто един от епизодите на новото „топ шоу“. Каквото ще остане – убеден съм – и превръщането на Канада в щат на САЩ. Каквото ще остане и „купуването“ на Гренландия, която „ни трябва“. Защото, пак казвам, за тази нова бизнес-шоу политика териториите не са политически субекти, не са населени с граждани или поданици на тези политически субекти, а обекти на покупко-продажба, в която по-богатият и по-силният не е длъжен да се съобразява с архаизми като „международно право“ и „национално самоопределение“.

Направо и без заобикалки ще кажа – от един месец ние сме свидетели на реализирана в политическите върхове на САЩ

 антиутопия

 Би ли могъл някой по времето на Роналд Рейгън или на Джордж Буш старши да си представи, че техен наследник ще дава пресконференция в Овалния кабинет и в същия момент в него ще нахлуе отговарящият за финансите на „великата държава“ Илон Мъск с бейзболна шапка на главата и с четиригодишното си момченце, качено на рамената му; че това момченце (едно от дванадесетте му деца) ще се казва – официално – „X AE-A-Xii” и докато татко му на крак започва да „допълва“ изявленията на президента, ще застане до него, ще започне да си чопли сополите в нослето, и после ще ги маже върху бюрото, на което са седели споменатите по-горе президенти; че скучаейки, ще се обърне към „началника“ на татко и ще му прошепне „Ти не си президент, махай се оттук!“ Това е направо символична манифестация на убиваната демокрация в Америка. А би ли могъл някой по времето на славните републикански предшественици на Тръмп да си представи, че негов здравен министър ще бъде Робърт Ф. Кенеди, който убедено ще твърди, че ваксината срещу полиомиелит предизвиква… аутизъм; че военният му министър ще бъде обилно татуиран бивш „надзирател“ в Гуантанамо и довчерашен водещ на шоу на „Фокснюз“? Как биха реагирали конгресмените републиканци от онова време, ако техен колега официално внесе за гласуване законопроект, какъвто днес внася републиканецът-тръмпист Бъди Картър, според който, ако и когато Гренландия стане територия на САЩ (което няма как да не стане, щом самият Доналд го е казал), тя ще бъде преименувана от Green-land на – чуйте, чуйте! – „Red-Blue-and-White-Land“, т. е. „Червено-синьо-бяло-ландия“, за да е с цветовете на американското знаме.

Пак ще кажа: все още не мога да отговоря на въпроса тази антиутопия, реализираща се пред очите ни от върха на най-могъщата държава в света, резултат от фатална грешка на американския избирател ли ще се окаже и значи, макар и с много голяма мъка – би могла да се поправи от него преди края на мандата на Тръмп (защото ако започне да се поправя след края му, може и въобще да не успее да се поправи), или е диагноза за общо „полудяване“ и картината на тази „психиатрична клиника“, в която се превърна Белият дом от началото на февруари, ще продължи да ни съпътства още дълго. Там е работата обаче, че какъвто и да се окаже отговорът на моя въпрос, ситуацията в света няма да го чака. Както разбрахме, американският президент вече е дал старт на разговорите си с Владимир Путин – с единствения друг лидер, който той очевидно признава за държавен глава, за управляващ „Нация“, а не дребен „търговски обект“ – и от техния първи разговор става ясно, че според Тръмп той е и единственият, с когото си заслужава да се обсъжда съдбата на този „обект“ – територията на света, с която си въобразяват, че могат да се разпореждат разни „дребосъци“ като украинците, като европейците и т.н.

Прочетох как е резюмирал своя „дълъг и изключително ползотворен телефонен разговор“ с Путин настоящият американски президент и съм силно, силно обезпокоен. Защото това резюме показва ясно две неща. Единият от разговарящите (Тръмп) е абсолютно нарцистичен (а това означава и глупав) и вече е „отписал“ нападнатата от Путин Украйна като субект в едно евентуално бъдещо споразумение за края на тази война.

Да, твърдя аз – нарцисизмът на Тръмп го прави глупав в разговора му с Путин

 Жестоко се лъже той, че го е предразположил с приказките си за „Великата история (следете главните букви) на нашите народи“. Жестоко се лъже, че и Путин заедно с него се бил „замислил“ за „факта, че воювахме толкова успешно заедно през Втората световна война“. „Да не съм глупак, бе мухло“ – най-вероятно си е помислил „господарят на Кремъл“ – „не ме баламосвай с Втората световна война, която „мы, только мы, русские“ спечелихме; не се опитвай да ме караш да забравя за Студената война, която обаче, уви, вие спечелихте. Ако искаш наистина да се разберем, днес трябва да ме компенсираш именно за нея“. Тръмп очевидно не разбира също, че Путин много добре усеща слабото му място – неговият нарцисизъм, с който е пожелал в този „изключително ползвотворен разговор“ да си поиграе, използвайки неговото (на Тръмп) „много силно място в Кампанията (му) ЗДРАВОМИСЛИЕ (COMMON SENSE)“. За сметка на това Путин със сигурност страшно се е зарадвал, прочитайки в резюмето на телефонния си събеседник как той нарича неговата агресия в Украйна: „Войната Русия/Украйна“ (даже не „войната на Русия с Украйна“). Със сигурност още в разговора страшно се е зарадвал от уверението на Тръмп, че „нашите екипи“, тоест на САЩ и Русия, ще започнат преговори, като „незабавно“ се обадят на президента на Украйна Зеленски – като му се обадят като вече разбрали се помежду си и правещи го с това „обаждане“ обект на сделката си.

Да, силно обезпокоен съм, че със световния злодей Путин днес се налага да разговаря маниакално нарцистичният оглавител на САЩ, че

с главатаря на Мордор трябва да воюва палячото,

 на чието бюро размазва сополчетата си извънземно-нареченото дете на основния му партньор в тази клоунада. И понеже напоследък обичам да пиша „фентъзита“, ще се опитам някой друг път да си представя как би могъл да протече един от следващите „изключително плодотворни разговори“ между Тръмп и Путин.