Калин Манолов

На 2 август, Илинден, лидерът на "Демократична България" Христо Иванов дефинира брилянтно дълга на искащите промяна български политици: "Длъжни сме да създадем траен системен политически субект, който да може да гарантира на цяло следващо поколение геополитическата ориентация на страната". И допълни: "Необходим ни е стабилен дългосрочен политически субект, който да залага на демократична вътрешно-политическа култура. Не малка група хора да вземат решения, не поредните лични проекти или решения, които се вземат от някое диванче или от някоя стаичка. Трябва да се потърсят тези граждански организации, лица, политически формации, които споделят общите идеали, за да се формира подобен голям субект". 

Не знам дали Христо Иванов вдига ново Илинденско-Преображенско въстание, но знам, че възкресява идея, която преди пет години самият той провали. Идеята се наричаше "Нова Република" - надпартийна платформа за дясно обединение, която включваше част от партиите в Реформаторския блок плюс Гражданския съвет на Реформаторския блок. "Нова Република" трябваше да се яви като предизборна коалиция на изборите през  март 2017, но през януари 2017 Иванов учреди партията си "Да, България" и тъй като ѝ бе попречено да получи навреме регистрация, се яви на изборите в коалиция, наречена "Демократична България". Радан Кънев оглави "Нова Република". "Да, България" избра да гради ново дясно, като реорганизира наличните политически субекти. Нова Република - като започне на чисто. В резултат и двете коалиции - "Демократична България" и "Нова Република" не влязоха в 44-тото Народно събрание.

"Демократична България" обаче оцеля

и от април 2021 е парламентарно представена партия. "Нова Република" залезе като политически субект, но може би се възражда като политическа идея. Разбира се, не е задължително призивът на Христо Иванов да се поставя в тази рамка. Част от играчите в така наречената тогава "широка демократична общност" се маргинализираха, други ѝ измениха, появи се нов мощен играч - "Продължаваме промяната", който се превърна в парламентарен лидер. Но ситуацията е идентична, и дори може би още по-благоприятна. Политиката в България вече не е така доминирана нито от идеологията, нито от партийността. "Няма ляво, няма дясно" стана устойчива парадигма. Толкова устойчива, че миналата година и "Продължаваме промяната", макар и леко видоизменена, я възприе. 
Липсата на дефинитивна идеологическа идентификация е условието, без което не може да се създаде надпартийна платформа за обединение. Но тъй като съвсем без идентификация не може, ако изобщо ще създаде, такава платформа трябва да замени идеологическата идентификация с геополитическа. И тъй като медиите така или иначе ще ѝ лепнат етикет, най-добре да си го надпише сама. Подобно обединение със сигурност ще бъде "прозападно". В сегашната геополитическа ситуация обаче е най-добре да се самоопредели като "антивоенно". 

Възможно ли е да се създаде такова обединение? Да. Има ли време до изборите? Да. Има ли желание, освен в "Демократична България", която го предлага?
Преди да чуем какво мисли "Продължаваме промяната" за такъв предизборен формат, отговорът е по-скоро не. Но това е отговор на друг въпрос: "Искате ли предизборна коалиция с Демократична България"? От гледна точка на "Продължаваме промяната", която очаква да е първа или втора политическа сила, отказът да влезе в двупартийна коалиция е разбираем. Но отказът да стане гръбнак на голяма формация, която да заяви самостоятелно управление , ще е груба политическа грешка. Самостоятелният резултат на Кирил Петков и Асен Василев няма да е достатъчен за самостоятелно управление. Няма да е достатъчен и заедно САМО с Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владислав Панев. Но ако се привлекат, цитирам, "граждански организации, лица, политически формации, които споделят общите идеали", и ако се добави техният обществен авторитет и електорален потенциал, сметката може и да излезе.

Потенциалът на такова широко предизборно обединение е около един милион гласа

В такова антивоенно обединение БСП няма място. С позициите си да не дадем оръжие за Украйна, да продължим преговорите с Газпром и да върнем изгонените руските шпиони, бившите комунисти доказаха, че кожата си менят, но нрава не. Предизборното изключване на БСП ще върне при машините (слава Богу, не пред урните!) доста гласоподаватели и на "Демократична България", и на "Продължаваме промяната", които иначе щяха да бъдат демотивирани да гласуват. Иначе вътре в парламента, както видяхме, на гласовете на депутатите от БСП винаги може да се разчита. 

Най-голям импулс на такава широка коалиция би дала една значима "гражданска квота". Не обичам този дискриминационен термин, но го употребявам за яснота. Аз лично се причислявам към "гражданите", и без да са ме упълномощавали, ще ви кажа как мисли политически активната тяхна част. Водил съм достатъчно такива разговори през годините, за да бъда точен. 

Ние, политически активните граждани, сме една не особено многобройна, но изключително важна от гледна точка на позициите и авторитета си в обществото негова част. Години, да не кажа десетилетия наред, сме лишавани от политическо представителство. Не гледаме на този факт с драматизъм и не се опитваме да провокираме промени в партийното поле, защото „се оправяме сами в живота“. Но така е до момента, в който прекалено често започват да ни оправят други. Тогава се политизираме. 
Пак да кажа, никой не ме е упълномощавал да говоря от негово име, но гражданската визия за това как би трябвало да изглежда една печеливша предизборна коалиция, е

доста близка до формулата на Христо Иванов

Отворена, диалогична, не толкова централизирана, която уважава личността и ѝ помага да се развива. Може би прилича повече на политически клуб - с алтернативни форми на организационен живот, със защита на професионални или съсловни интереси, с конкретни политики. Не е ли това бъдещето на партиите не само в България, но и по цял свят? Не е ли това "няма ляво, няма дясно", или "десни цели с леви средства"?

Никога не съм членувал в партия и не мога да говоря като "партиец". Тези отговори трябва да ги дадат "Демократична България", "Продължаваме промяната" и всички други формации, които решат да привлекат. Ние, гражданите, сме предимно избиратели. Рационални избиратели. Разбираме, че политиците са също толкова водени от личен интерес в действията си, колкото и всички останали, и не очакваме, когато влязат във властта, внезапно да бъдат обхванати от алтруизъм. Наясно сме с техните мотиви да се занимават с политика. Наясно сме и как се пишат партийни листи, прекрасно знаем, че партийните активисти ни смятат за парашутисти. Спадащите резултати на "Демократична България" през последните три избора обаче, са функция именно на такъв тип партийно мислене и действие. 

И затова, ако призивът на Христо Иванов бъде чут от другите "партии на промяната", и ако надпартийно обединение действително се създаде, и ако някои от нас, отделни граждани и граждански сдружения, временно "минем на другия бряг", нека това стане, как да кажа, по устойчив начин. Например - със стратегическа рамка, която оформя параметрите на нашето сътрудничество, уточнява права и отговорности, поставя взаимно приемливи цели, задачи и срокове. И което е най-важното -  в чието приемане ние, гражданите, сме участвали. 

Като политически субекти партиите ще бъдат политически носител на проекта и ще се ангажират да подпомагат осъществяването му със средствата на законодателната и изпълнителната власт. Те ще носят политическата отговорност, затова е справедливо да бъдат водещата страна. Гражданските, професионални сдружения и неформални лидери, подкрепили проекта, ще участват в него според параметрите, заложени в споразуменията за присъединяване към стратегическата рамка. Те ще бъдат морални гаранти и ще носят моралната отговорност. В никакъв случай няма да им е по-леко - в много случаи моралната отговорност е дори по-тежка от политическата.
Може ли всичко това да стане в сгъстената хронограма на изборите до 2 октомври? Да! Време има, защото самото осъществяване на подобен проект ще е печеливша предизборна кампания. Може дори проектът не се нарича коалиция, а Стратегическа рамка, може символично подписаният Политически договор да не се нарича коалиционно споразумение. Човек дава имената на всички неща. 

Но всичко трябва да е черно на бяло. Иначе, както е казвал най-близкият съратник на Апостола, отец Матей Миткалото, "нечестивците се отмятат".