Особено кървави са били първите "40 безотговорни дни" от окупацията.
Съветската окупация на България от 8 септември 1944 г. до декември 1947 г. ни е струвала над 133 милиарда тогавашни лева, равняващи се днес на 6,5 милиарда долара. Документите, които показваме и с които работим, са с много ясен произход", гарантира депутатът от ГЕРБ. "Те не са скалъпени, не са направени от нечия подла ръка. С много ясен произход са, с печат на Комисията по досиетата, от Държавния архив, от регионални архиви, от руски архиви, когато темата го налага." Това доказа с документи и данни от български и съветски архиви Антон Тодоров в новото си предаване по Канал 3 "Документите с Антон Тодоров".
Темата на първото му предаване бе третата национална катастрофа, когато "болшевишките орки нахлуха в България, наложиха един терор, който продължи 45 години", както се изрази той.
Антон Тодоров припомни, че на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Това става в деня, в който тогавашното българско правителство е планирало да обяви война на Германия. "Военният министър в правителството на Муравиев не е допуснал Бъгария да обяви война на нацистка Германия, като има съмнения, че този човек - Иван Маринов, е бил свързан със съветското разузнаване. Това не мога да го потвърдя документално", отбеляза Антон Тодоров.
На 8 септември 1944 г. войските на Трети украински фронт навлизат в България и започва окупацията. "Войските започват война срещу българското царство, срещу легитимното управление на Българиая, срещу българския народ", каза Антон Тодоров.
Той показа снимка на група съветски разузнавачи след акция в Малко Търново. "Да ги наречен килъри, тази група от трима души са се дислоцирали в Малко Търново и току-що преди снимката са убили полицейския началник и полицаите в Малко Търново".
"С нахлуването на Съветската армия започна масово изнасилване, избиване на жени, мъже и дори деца, някои може да подскочат от тези неизвестни данни", каза още Антон Тодоров. "В изданието от 1969 г. на документален сборник "Българо-съветските отношения", на стр 15 ще видят една съветска статистика, че 127 български граждани - мъже, жени и деца, са били убити, много жени са били изнасилени."
Особено кървави са били първите "40 безотговорни дни" от окупацията. Според Антон Тодоров за този период са избити между 25 000 и 30 000 българи.
Фактор
Темата на първото му предаване бе третата национална катастрофа, когато "болшевишките орки нахлуха в България, наложиха един терор, който продължи 45 години", както се изрази той.
Антон Тодоров припомни, че на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Това става в деня, в който тогавашното българско правителство е планирало да обяви война на Германия. "Военният министър в правителството на Муравиев не е допуснал Бъгария да обяви война на нацистка Германия, като има съмнения, че този човек - Иван Маринов, е бил свързан със съветското разузнаване. Това не мога да го потвърдя документално", отбеляза Антон Тодоров.
На 8 септември 1944 г. войските на Трети украински фронт навлизат в България и започва окупацията. "Войските започват война срещу българското царство, срещу легитимното управление на Българиая, срещу българския народ", каза Антон Тодоров.
Той показа снимка на група съветски разузнавачи след акция в Малко Търново. "Да ги наречен килъри, тази група от трима души са се дислоцирали в Малко Търново и току-що преди снимката са убили полицейския началник и полицаите в Малко Търново".
"С нахлуването на Съветската армия започна масово изнасилване, избиване на жени, мъже и дори деца, някои може да подскочат от тези неизвестни данни", каза още Антон Тодоров. "В изданието от 1969 г. на документален сборник "Българо-съветските отношения", на стр 15 ще видят една съветска статистика, че 127 български граждани - мъже, жени и деца, са били убити, много жени са били изнасилени."
Особено кървави са били първите "40 безотговорни дни" от окупацията. Според Антон Тодоров за този период са избити между 25 000 и 30 000 българи.
Още от България
ГЕРБ: ПБ се отказа от детската болница, за която Радев каза, че е национален приоритет
"Това се случва въпреки заявеното от министър-председателя Румен Радев на 8 май 2026 г. от трибуната на Министерския съвет: „Националната детска болница е национален приоритет. Очаквам ускоряване на изграждането на болницата, на нейното оборудване и да има лекари, които да работят там.“
Мирчев: Радев се изправи пред последствията на собственото си поведение на продавач на страх
"Днес, вече като премиер, на Радев му се налага да предостави българска база за логистична подкрепа на американските операции срещу Иран. От заплаха за страната скача към формулировките за съюзнически ангажимент", коментира съпредседателят на "Да, България"
Край на бонусите и коледните банкети: Държавата затяга колана на чиновниците
Бюджетът за 2026 предвижда и промени в управлението на държавните предприятия, съветите на директорите и надзорните съвети