Димитър Иванов

Разрушиха Боянския сарай на Доган. Всичко започна някак символично от Архангелова задушница, посветена на светеца, който взима душите на грешните. А в Сараите беше нагнетен много грях и поквара.

Новината мина сякаш встрани от другите скандали и горещи теми от деня, но реално тя е с изключително силна натовареност. Нещо като 

вододел между старата и новата ера

В институционалния образ на държавата  почти две десетилетия Сараите се бяха  превърнали в своеобразна метафора на паралелната власт, в синоним на задкулисната власт, която перманентно подменя волята на хората и управлява в интерес на самозвани кукловоди, мафията и олигархията. Не случайно години наред в Сараите се раздаваха порциите в държавата, тук се въртяха обръчите от фирми, от тук с едно намигване на Шефа, както наричаха галено поданиците Доган, се раздаваха кредити, преуспяваха бизнеси за милиони, без дори грам интелектуален потенциал…

Нещо повече – тук се редяха правителства на европейска и натовска България. Тук се благославяха кабинети, премиери, министри, тъкмяха се депутатски листи, конструираха се наказателни акции срещу неудобните, та дори се даваше благословия за канонизиране на светци. 

На подсъзнателно ниво Сараите бяха паралелна, 

алтернатива на публичността - злокобна територия

И каква ирония на съдбата - багерът срина само за час дори и така наречената свещена езотерична стая, изпъстрена не с християнски или мюсюлмански, а с орфически символи. В това своеобразно прорицалище жрецът на Орфизма от Дръндар подреждаше,  разбиваше и разстрелваше човешки съдби, а  неграмотни кретени и интелектуални кастрати се овластяваха и получаваха летящ старт, само заради коленопреклонната си вярност към султана, който чрез морфичния резонанс твърдеше, че чува и разбира ясно гласа на своята общност.

Със събарянето на Сараите рухна и един от най-устойчивите символи на ченгеджийския, десарския преход в България. На фона на руините колко подходящо днес звучи латинската сентенция, произнесена при коронацията на папа Александър V – Sic transit gloria mundi (Така отминава земната слава, бел.ред.). Но обществото сега трябва да си даде сметка за политическите измерения на случилото се.

Според публичната информация бившият министър Данаил Папазов е собственик на имота. Независимо, кой е сценаристът на физическото рухване на Сараите и какво тепърва ще се строи там, в психологически план случилото се е един стратегически и дълбок ход, който безспорно ще налее прясна вода в мелницата на ДПС-Ново начало, защото е разчетен кодът в народпсихологията на турчина и мюсюлманина като основен избирател на Доган. 

35 години ДПС беше своеобразният етатизъм в етническата рамка. Държава в държавата, с утвърдено страхопочитание към главата на турската и мюсюлманската общност. Освен реалната политическа власт, Доган експлоатираше и формалните й атрибути. Най-знаковият от тези символи за утвърждаването на властта беше султанският дворец, тоест Сараите, а те не случайно бяха изградени в Бояна. От средновековието, та през комунизма до демокрацията, символ на държава и власт. Когато дворецът е сринат, рухва не просто крепостта на владетеля, но и митът за неговата извънземна сила. Тя магически му е отнета, независимо, че Доган пребиваваше повече от три десетилетия в небесата, там някъде до Аллах! А този, който е сринал двореца, просто казва: 

„Връщане назад няма, няма реванш за Доган!“ 

Това послание е отправено към процента колебаещи се турци и мюсюлмани, които си вярваха, че моделът „Доган“ може да се възроди чрез някакъв нов политически проект, чрез някакви матросовски акции. Сриването на Сараите окончателно занулиха този остатъчен компонент за електорален ресурс. Доган загуби и въображаемата остатъчна власт в мисленето на бившия му избирател. Няма обратен път.

Случилото се тези първи дни на ноември има и друго реално послание – 20 години властта в държавата не успя да се справи със Сараите. Бутнаха само барбекюто в първия мандат на правителството на Борисов, а сега се случи чудо.

Руините от Сараите в буквалния смисъл ще отидат на бунището, защото са никому ненужен отпадък. Но там, на бунището е мястото и на десарския мит за Доган, който вече е Falco peregrinus – Соколът скитник.