Арх. Христо Генчев: Разпадът на институциите е много по-опасен от предизвикателството COVID-19

"Дневният ред на България от векове е един и същ – защита на собствената ни свобода, както и правото сама да взема своите решение. Такъв трябва да бъде и днес". Това каза в интервю за БГНЕС архитект Христо Генчев.

„Нарича се с едно име – суверенитет. Това, което е свободата за личността, е суверенитетът за държавата“, смята арх. Генчев.

На следващото място той поставя защитата на държавните институции. „Това, на което сме свидетели е ужасно. Хора, които са неподготвени, цинични, с „магураджийски“ морал, изведнъж се озоваха на начело на държавата. Представляват мен и вас. Това е недопустимо“, категоричен е арх. Христо Генчев.

За противоборството и непрестанно демонстрираната нетърпимост между политическите лидери у нас, архитектът смята: „Аз не мога да разбера не могат ли двама политически противници да си подадат ръката, това е основната цел на политиката. Не да се наложи, а да намери общ език с останалите“.

На въпрос защо на българите ни липсва диалогичност, той отговори с пример от историята и културата ни: „Ние сме много стара цивилизация. При нас обществената диалогичност е на ниво род-племе, там сме много добре. Ако помахате на машиниста в метрото, той ще изчака докато се качите. Това на Запад не може да стане, затварят ти вратата под носа. Нашата диалогичност е от друго естество, тя е на личностна, на племенна основа. Диалогичността в западните цивилизации е на основа нация. Те изграждат общия си език и достигат до контакт един с друг в рамките и съзряването на нацията. При нас демокрацията не може да бъде отделена от личното общуване. Съответно антидемокрацията не може да се осъществи институционално , просто има междуличностни сблъсъци. Това е което характеризира българското обществено чувство“, допълни още общественикът.

Като най-голямо предизвикателство, пред което е изправена България в наши дни, той отчита не COVID-19, а опасността от разпад на институциите.

„Ръководителят не стои нависоко, за да наложи собствените си възгледи, той стои нависоко, за да постигне обществен консенсус. Какъв ще бъде този консенсус, зависи от много неща, но ти трябва да го улесниш. Хората трябва да си подадат ръка. Това е целта, това е задачата на един председател, президент, ръководител“, категоричен е арх. Генчев.

Попитан има ли опасност зачестилите избори у нас да родят „политическо чудовище“, той коментира: „Разбира се! Винаги съм смятал, че партиите са един субпродукт, аз лично не съм бил партиец никога, но те се оказаха филтър, който не само подрежда идеологически хора с еднакво мислене, но проверява и личностните качества на хората, техния такт, умения, възпитание. Оказва се, че има хора, които случайността ги изкарва начело. Това е катастрофа.

За себе си общественикът си пожелава следващите 10 години да изминат спокойно, припомняйки си различни процеси, които се случваха в Европа през 90-те години.

Въпреки всичко той запазва и своя оптимизъм за бъдещето, шегувайки се с определението „българска работа“, често давано иронично.

„Това може да се схване като самокритичност, но и като начин да се поправим. През последните няколко години обаче хората станаха по-добри, по внимателни, по вежливи. Преди 15 години беше рисковано да се пресече улицата на пешеходна пътека, сега всички спират. Вижте как се поздравяват хората. Мирът е велико благо, то разкрива качествата на българина. Ние сме добри, а не лоши хора“, счита арх. Генчев.

„Има и геополитически заплахи за България. Най-голямата заплаха е имперска Русия. Тя винаги търси доказателства за своята мощ и величие навън. Много им е лесно да се упражняват тук, в България. Ние сме възпитани и признателни, а те се възползват от това. В лоното на ЕС такива рискове няма. Това е великото на ЕС, че той успя да успокои и да сложи кръст на европейските междуособици. Щом германците успяха да преодолеят собствената си мания за величие и да преглътнат загубите на изконни немски земи“, каза още той.

По темата за отношенията ни със Северна Македония той също има своя позиция.

„Всеки трябва да бъде свободен да реши сам за себе си към коя култура ще се приобщи. Не бива да позволяваме на отделни политически фигури да представляват своите граждани в тази интимна сфера, каквато е националната принадлежност, идентичност и език. Постигнем ли това, ние сме постигнали всичко. Не можем да налагаме някакъв стаден национален идентитет като казваме: „Заев, ти трябва да решиш от името на твоите хора какви са“. Това не бива да става; всеки сам за себе си ще трябва свободно да отговори на този най-интимен въпрос.“ - е мнението на арх. Генчев. Другото е опекунство.