В продължение на векове средновековните географи описват загадъчен планински град, беден на земеделие, но богат на желязо. Наричат го Марсманда – място, което сякаш противоречи на логиката на Пътя на коприната. Днес археолози смятат, че този град може би най-сетне е открит – високо в планините на днешен Узбекистан.

Останките се намират в труднодостъпна долина в югоизточната част на страната, на над 2100 метра надморска височина. Място, което дълго е било смятано за периферно и икономически незначително, се оказва един от най-големите средновековни индустриални центрове, документирани досега в Централна Азия – откритие, публикувано и анализирано в научното списание Nature.

Ръководител на изследването е археологът Майкъл Д. Фрачети от Washington University in St. Louis. Благодарение на въздушни карти, сондажи и дроново заснемане, екипът му идентифицира ясно планирано селище – с прави улици, тераси и масивни каменни укрепления.

Градът, известен днес под археологическото име Тугунбулак, заема площ от близо 300 акра. Подобни мащаби са изключение за подобна надморска височина и съвпадат поразително с писмените описания на Марсманда – град, активен между VI и XI век.

Това откритие пренарежда представите за Пътят на коприната, показвайки, че той не е бил мрежа само от оазиси и равнинни пазари, а и от мощни индустриални центрове, скрити в планините – извод, подчертан и в публикацията в Nature.

Средновековният географ Ибн Хаукал описва Марсманда като „студено планинско място без градини, но с добри пасища“, известно с желязото си. Именно тази комбинация – липса на земеделие, но наличие на металургия и пасищна икономика – съвпада с археологическите данни от Тугунбулак.

Въпреки това, изследователите остават предпазливи. Средновековните текстове са неясни по отношение на точните координати и окончателното доказателство, че това е именно Марсманда, предстои.

Разкопките разкриват мащабно производство на желязо. Около сградите са открити тонове шлака – отпадък, образуван при отделянето на метала от рудата. В някои постройки са запазени пещи, дебели землени стени и следи от многократни високотемпературни процеси.

Наличието на дървени въглища от хвойна показва, че околните гори са били системно използвани за гориво – ресурс, без който такъв индустриален център не би могъл да съществува. Вероятно тук са се произвеждали оръжия и земеделски инструменти, разпространявани из цяла Централна Азия.

По околните склонове археолозите откриват няколко гробища с различни погребални практики. Радиовъглероден анализ датира най-старите погребения около 720 г. Един некропол съдържа около 650 гроба, а в друг е намерено необичайно погребение на човек заедно с кон.

Липсата на огнени храмове и някои погребални ориентации насочват част от учените към възможно тюркско управление. Други предполагат, че богатите согдийски търговци – ираноговорящ елит, доминирал оазисната търговия – са контролирали града, вероятно с помощта на наемни воини.

Разположението на града позволява връзка между високопланинските пасища и равнините. На около 113 километра западно се намира Самарканд – ключов пазар за зърно, плодове и други стоки, които планинският град сам не е могъл да произвежда.

В замяна желязото, вълната и политическите съюзи са се връщали обратно по планинските пътища, превръщайки Тугунбулак в стратегически възел между различни икономически светове.

Изчезването на един индустриален център
Какво е довело до упадъка на Марсманда остава открит въпрос. Изчерпване на горите, климатични промени, политическа нестабилност или поява на по-евтино желязо другаде – всеки от тези фактори би могъл да подкопае устойчивостта на града без нужда от внезапна катастрофа.

Екипът планира нови разкопки през следващия сезон, с фокус върху централната зона на комплекса. Там археолозите се надяват да открият административни сгради, печати или писмени свидетелства, които биха дали окончателен отговор на въпроса: била ли е тази планинска крепост легендарната Марсманда?

Каквото и да покажат бъдещите находки, едно е ясно – високите части на Узбекистан вече не могат да бъдат изключвани от историята на средновековната глобална търговия, а Пътят на коприната се оказва далеч по-индустриален и по-планински, отколкото сме си представяли.