Християнство. бг.

В нощта на 27–28 януари 2026 г., по време на поредната руска дронова атака, пострада Одеският Свято-Успенски мъжки манастир на Украинската православна църква (УПЦ), за което съобщихме по-рано днес. На територията на манастира се намират резиденцията на Одеския и Измаилски митрополит Агафангел и Одеската духовна семинария. В резултат на атаката бяха повредени сградите на манастира, пострада манастирската градина, а един семинарист е получил наранявания.

Белгородският архиепископ Силвестър (Стойчев) — викарий на Киевската митрополия и ректор на Киевската духовна академия и семинария — коментира случилото се на страницата си в Мета:

„За мен лично това не е просто съобщение за поредното военно престъпление на руската армия. Това е удар по сърцето ми. Аз съм от Одеса. В Одеса живее майка ми, там живеят много от моите роднини. А в стените на Успенския манастир сам прекарах няколко години, учейки в Одеската духовна семинария. Затова ракетните и дронови удари по Одеса са удари по местата, където прекарах детството и младостта си, където всяка частица земя е за мен родна…“.

Архиерей Силвестър припомня, че това не е първият случай на щети по храмове и манастири на УПЦ поради руски атаки. Той припомни варварския ракетен удар по Преображенския катедрален храм в Одеса, както и щетите по Киево-Печерската лавра по време на масирания обстрел на Киев няколко дни по-рано.

От началото на пълномащабната руска агресия повече от 350 храмове и манастири на УПЦ са понесли щети, а многократно се съобщава за разрушения на сакрални обекти, паметници на културата и исторически сгради.

Архиепископ Силвестър подчертава, че руската политическа и военна власт, говорейки за „традиционни ценности“ и „борба срещу безбожната западна цивилизация“, всъщност води откровено геноцидна война, по варварски начин унищожавайки украински градове и села.

„Руското политическо и военно ръководство, говорейки за „традиционни ценности“ и за „борба срещу безбожната западна цивилизация“, всъщност води откровено геноцидна война, варварски унищожавайки украински градове и села. Първият месец на 2026 г. ни показа нови ужасни потвърждения за геноцидния характер на тази война. С масирани ракетни удари руските войски се опитват да разрушат напълно украинската енергийна система. По време на силни студове нашите градове потънаха в студ и мрак. Апартаментите на хиляди и хиляди хора стават негодни за живеене. И ние, намирайки се в Киев и Одеса, в Харков и Херсон, в Днипро и Запорожие, в Чернигов и Суми, както и в много други украински градове, не просто виждаме това с очите си. Ние преживяваме този ужас всеки ден“.
Архиереят направи паралел и с историята и нарече войната в Украйна геноцид, напомняйки, че само Хитлер е извършвал такова целенасочено унищожаване на цивилната инфраструктура, забравяйки вероятно, че за Украйна Гладоморът на Сталин над цивилното население е най-големия признат геноцид в нейната история:

„Украйна не е виждала такива разрушения от времето на Втората световна война. Само войските на Хитлер са участвали в подобно целенасочено унищожаване на цивилна инфраструктура и откровен геноцид. И сега руската армия, която обича да говори за великата победа над германския нацизъм, повтаря същите престъпления, които някога германските нацисти извършваха срещу цивилните в Украйна“.
Архиепископът разкритикува и подкрепата на Руската православна църква за военните действия:

„Не мога да не спомена и факта, че всички тези престъпления се ползват с подкрепата и дори с откровеното одобрение на Руската православна църква. И лично патриарх Кирил, и многобройни руски епископи и свещеници неведнъж публично са одобрявали действията на руската армия във войната срещу Украйна. Последният ярък пример е конгресът на руското военно духовенство, който се състоя преди няколко дни в храма „Христос Спасител“. От трибуната на този конгрес се чуваха многобройни лицемерни разкази за опитите да се „освободи Украйна“. За какво освобождение става дума? Руската армия унищожава нашите градове и села, убива мирни хора, разрушава електроцентрали, болници, училища и детски градини. Христос в проповедта си на планината ясно каза, че миротворците ще бъдат наречени синове Божии (Мат. 5:9). А тук епископите и свещениците пряко одобряват военната агресия… Помнят ли изобщо Нагорната проповед на Христос?
 
 
 
Архиерей Силвестър отправя и риторични въпроси към духовенството:

„Накрая ще задам един риторичен въпрос. Ще чуем ли поне една дума на съчувствие от страна на патриарх Кирил? Той обича да говори, че в Украйна живее неговата паства, за която той сякаш се чувства отговорен. Въпреки това, през почти четири години на пълномащабна инвазия, не чухме от него дори намек за съчувствие към многобройните украинци, които страдат от руската агресия. Вместо това чухме многобройни изявления в подкрепа на руските войски. Разбира се, и този път патриарх Кирил просто „няма да забележи” поредното руско военно престъпление…“
Завършвайки, архиепископът изразява солидарност и подкрепа към жителите на Одеса:

„В този труден момент искам да изкажа думи на подкрепа към митрополит Агатангел, духовенството, монасите и вярващите от град Одеса, както и към всички мои съграждани от Одеса. В тези минути съм с вас в молитва, скръб и надежда. С Божията помощ ще устоим! Врагът няма да може да ни сломи, защото с нас е Бог и Неговата правда!“
🗨 Коментар на доц. д-р Сергий Шумило:

Под публикацията на архиепископ Силвестър доц. д-р Сергий Шумило, директор на Института за атонско наследство, коментира:

„Най-накрая някой от архиереите на УПЦ публично заяви, че всички тези престъпления на Кремъл се подкрепят и благославят от РПЦ. Много жалко, че нито Синодът на УПЦ, нито предстоятелят, през четирите години на пълномащабна война, нито веднъж не се осмелиха да осъдят такава престъпна позиция и дейност на РПЦ МП, ограничавайки се в Теофания само с неопределено и беззъбо „несъгласие“.
🗨 Още едно мнение на отец Петро Зуев:

„От гледна точка на митрополит Онуфрий, Константинопол е световният център на православното „предателство“. С други думи, Църквата там вече върви по пътя на апостасията, и там благодатта не е „напълно присъстваща“, а само „тлее“. Тази гледна точка (Константинопол = „икуменисти“, „масони“ и „помагачи на схизматици“) се споделя и от управляващата в момента в УПЦ партия на почаевските „молитвенници и аскети“ (поздравления на автора на термина!).

Тоест за тази група от епископата „пълнотата на благодатта“ и общението с Константинопол са два различни полюса на църковния живот. По-малко „консервативните“ епископи са възпитани в духовни училища на РПЦ/УПЦ, където им е втълпена руската еклезологична идея (всички Поместни Църкви са напълно равни, Константинопол няма никакви изключителни канонични права).

Профенерска „партия“ (каквато има дори в Сръбската църква) в УПЦ няма, защото никой от епископите там не е учил в гръцки богословски училища.

Извод: епископатът на УПЦ няма да се съгласи с условията, предложени от архиепископ Елпидофор, защото те противоречат на техните еклисиологични възгледи. Интелектуалният лидер на „проавтокефалната партия“ в УПЦ, архиепископ Силвестър, е автор на редица научни текстове, в които еклисиологията на Фенер е подложена на много остра критика. На Фенер такива текстове се събират в отделна папка…“